8:42 ч. | Author: ina

Легендата за Дядо Коледа е свързана с един монах на име Св. Николай. Смята се, че Николай е роден някъде около 280 г. след н.е. в Патара, близо до град Мира, Турция.
През Ренесанса Св. Николай става най-популярният светия в цяла Европа. Дори след Революцията на протестантите, когато честването на светците бива разколебано, Св. Николай остава в паметта и сърцето на хората.
Св. Николай навлиза в живота на американското общество в края на 18 век. През декември 1773 г., и отново през 1774 г., нюйоркски вестник споменава за група от датски семейства, които честват годишнините от смъртта на светеца.
Името "Дядо Коледа", което съществува и днес идва от датското име на Св. Николай - Sinter Klaas, съкратено от Sint Nikolaas /на датски означава Св. Николай/.
През 1804 г. Джон Пинтард, член на нюйорското историческо общество, започва да разпространява дървени фигурки на Св. Николай на годишната срещата на Обществото. Още тогава съвременният Дядо Коледа е представен на фона от чорапи, пълни с играчки, и плодове върху камина.
През 1809 г. Уошингтън Ървинг спомага за популяризирането на историите за Sinter Klaas, като определя в своята книга "Историята на Ню Йорк" Св. Николай за патрон на града.
Традицията на Коледа да се раздават подаръци започва в началото на 19 век, като особена почит намира тя сред младото поколение. Пазаруването на подаръци из коледно украсените магазини започва да се популяризира през 1820 г., а от 1840 г. вестниците отделят специално внимание на празнични реклами, които по това време представят най-новите и модерни Дядо Коледа.
Една година по-късно хиляди деца се стичат във Филаделфия, където могат да видят модел на Дядо Коледа в човешки размери.
През 90-те години на 19 в. Армията на спасението се нуждаела от пари, за да набави на бедните семейства достойно коледно пиршество. Тогава няколко безработни мъже се преоблекли като Дядо Коледа и започнали да обикалят улиците на Ню Йорк, набирайки дарения.
Карикатуристът Наст през 1881 г. дава на образа на Дядо Коледа ярко червеният костюм и белия пух. От рисунките му оживяват също така работилницата на Северния полюс, елфите и, естествено, г-жа Коледа.

Деветият елен

Рудолф, най-известният от елените на Дядо Коледа, се ражда доста по-късно от другите 8 летящи елени. Червеноносото чудо е творение на Робърт Л. Мей, който по това време работел като автор на реклами в магазина на Монтгомъри Уард
През 1939 г. Мей написва коледна приказка-поема с едничката цел да увеличи притока на клиенти в магазина.
В приказката се разказва за Рудолф, млад елен, който бил постоянно подиграван от другите елени заради големия си светещ и червен нос. Когато настъпила Коледа излязла плътна мъгла и Дядо Коледа започнал да се тревожи дали ще успее ли да достави всички подаръци за децата. Тогава си спомнят за Рудолф със своя светещ червен нос, който водейки впряга на дядо Коледа оправдава очакванията на всички деца по света.
Посланието, което носи тази история на Рудолф е, че дори и на пръв поглед недостатък, всяка една уникалност има своето полезно приложение.
Оттогава до сега историите за Дядо Коледа и неговата свита стават неразривна част от празника, завладявайки въображението и интереса на децата и техните родители.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: