23:30 | Author: ina

Дъщерята на цар Иван Асен II била много болна. Царят се уплашил и изпратил болната си дъщеря на лечение в Тетевенския Балкан. Това се случило през пролетта, когато слънцето позлатявало горите и карало птиците да пеят. Горските поляни били поруменели от показващите се цветя. Тамара всеки ден откъсвала едно и също цвете и го затъкавала зад ухото си. Мислела си: “Кой е сега като мене. Не ми трябва корона.”
След време Тамара разбрала, че цветето се нарича омайниче, и че ако някой ерген види пръв момиче, което е закичено с него, се омайва и то става негова изгора завинаги.
Цветето помогнало на царската дъщеря да оздравее. Но дошла есента и заедно с птиците заминала и Тамара.
Тогава местните нарекли цветето, което тя така много обичала царско цвете, а поляната на която то цъфти – Царичина поляна.
Тя останала като една от приказните местности на Тетевенския Балкан и затова резервата носи нейното име.

Етикети: |
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 коментара:

On 3 март 2010 г. в 4:22 , Unknown каза...

Teri

страхотни са тези легенди, трябва да ги помним и пазим

 
On 3 март 2010 г. в 4:24 , Unknown каза...

veracooper

Много бих искала някой да се сети и да напише един сборник на българските легенди. Или нещо като алманах. Има подобен сборник за легендите за светците и го използват винаги като дойдат големи , а и малки празници. Написан е добре, защо да не може и това. Историческите музеи имат такива информации.