23:12 ч. | Author: ina

Според легендата жителите на "Вечния Град" се смятали за синове на Марс и Венера. Те произхождат от троянеца Еней /син на богинята на любовта/, който избягал от разрушената Троя с престарелия си баща Анхиз и невръстния си син Юл Асканий и малко войни.
В морското си пътешествие, Еней стигнал до Картаген, където финикийската царица Дидона се влюбила в него. Боговете разкрили на Еней, че неговата задача е да отиде в Италия и да даде началото на град, който "няма да има край". Трудно Еней се разделил с Дидона и потеглил за полуострова. Разочарована, картагенската царица го проклела и се самоубила. По този начин бъдещият конфликт между римляни и пунийци придобил и митологически оттенък.
Скоро Еней пристигнал в Лациум, недалеч от Остия. Царят на латините - Латин, му засвидетелствал почитта си и му предложил ръката на дъщеря си - Лавиния, като преди това трябвало да води сражения с кандидатите от другите латински градове. Побетителят щял да получи Лавиния за своя съпруга. Еней победил и Латин дал дъщеря си за негова жена. След сватбата Еней основал град Лавиний и царувал там до смъртта си.
Синът на Еней - Юл Асканий основавал Алба Лонга /в подножието на хълмовете, на юг от бъдещия Рим/. Последният цар на Алба Лонга /наследник на Юл Асканий/ - Нумитор бил свален от престола от своя брат Амулий, който убил всичките му синове, а единствената дъщеря на царя /Рея Силвия/ направил весталка. Тя обаче забременяла от Марс и родила близнаци. Амулий заповядал да я погребат жива според обичая /това било наказанието за съгрешилата весталка/. Бебетата сложил в една кошница, която пуснал в река Тибър. За щастие кошницата се закачила за едно дърво, а една вълчица, дошла на водопой, като чула плача на новородените ги накърмила. Скоро бебетата били открити от овчаря Фаустул, който ги отгледал заедно със своята жена - Акка Ларенция. Нарекли ги Ромул и Рем.
Когато близнаците възмъжали се завърнали в Алба Лонга. Убили Амулий и така отмъстили за дядо си и майка си. След това те решили да основат град на мястото, където ги намерила вълчицата. За да изберат подходящото място за града те решили да се допитат до птиците. Рем искал новият град да бъде основан на хълма Авентин, а Ромул - на Палатин. Всеки застанал на избрания от него хълм. Рем на Авентин видял пръв орли и преброил шест. Ромул ги видял втори, но преброил 12 и бил посочен за цар на Рим. Впрегнал бял бик и бяла крава и изорал свещенната бразда /померий/, с която очертал границите на града. Браздата, заграждаща квадратното пространство /"Roma quadrata"/ имала прекъсване на местата, където Ромул искал да има порти . Oттук произхожда думата "porta" - от глагола "portare" /нося/, защото на мястото на вратите Ромул носил ралото.
След това Ромул и Рем издигнали стените на града и се заклели да убият всеки, който премине през тях. Рем, който бил раздразнен от това, че брат му победил в спора и за да докаже, че издигнатите стени са ниски и слаби, ги прескочил. Ромул, верен на дадената клетва, го убил. Погребал го на Авентин. Векове след това Авентин останал извън рамките на померия, а там били издигани храмовете на чуждите богове. Така били положени основите на "Вечния Град" . Легендата разказва, че Ромул е изорал магическата си бразда на 21 Април 753 г. пр. н.е.
Първите римляни вярвали, че пространството, заградено от померия е благословено и защитено от боговете.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: