23:22 | Author: ina

Някога Рила планина била жена са разказвали хората от някогашното село Горни Пасарел, което потънало под водите на язовир Искър. Името й било Рилка. Тя се оженила за момък от горните земи, против волята на нейните родители. Неговото име било Пирин...
Те не давали единствената си щерка на Пирин, защото не знаели кой е, откъде е, чий син е, какъв занаят има и как ще изкарва прехраната на жена и деца. Рилка била много красива и работна мома, но много своенравна – каквото й хрумнело, това правела, не слушала ни баща, ни майка.
Оженили се двамата луди-млади без сватове и сватба, без песни и свирки, без родителска благословия. Забегнали далеч от хората и се заселили в едно високо и пусто място. Родили им се две деца – момче и момиче, които кръстили Искър и Места – никой не бил чувал такива имена дотогава.
Бащата ходел на лов, а майката гледала къщата и децата. Буйни и палави били братът и сестрата. По цял ден се борели, карали и биели, вдигали олелия до небето. Всеки ден майката се оплаквала на бащата, молела го да ги укроти с бащина дума и мъжка ръка, но той все едно не чувал. Грижата му била да донесе храна и дрехи за челядта си, а другото било грижа и занимание на майката. Веднъж братът и сестрата се скарали жестоко, надумали си тежки думи и скочили да се бият. Вдигнала майката ръце да ги възпре и в мъката си през сълзи проклела:
– Да даде Господ да се разделите и никога вече да се не видите или срещнете. От вас хората да се плашат и бягат, с гадини, с риби и жаби да живеете. Дано и аз се вкаменя, та дума да не продумам и глас да не вдигна да ви повикам, обич и милост към вас да нямам. Дърветата да ми станат рожби, снагата ми на земя и камък да се стори, сълзите ми извори да станат и от тях реки и потоци да се руйнат, сладостта им за чудо и приказ да бъде. И дай боже, ако те има, и Пирин да се вкамени и да стане като мене, та да не му се присмиват хората, че е баща на такива буйни и проклети деца.
Още не издумала Рилка тежката клетва и във висинето се явила силна светкавица и разсякла небето, чул се страховит гръм и в миг тя се претворила на планина. По същото време Пирин, който бил далече някъде на лов, също се вкаменил и се сторил на планина - Пирин планина. А двете дечица станали реки. Момичето Места било по-кротко и хрисимо, повело водите си полека надолу из планината, а момчето – Искър, буен и нетърпелив, се юрнал напред, пресякъл планината, спуснал се стремглаво надолу в полето и като нямало къде да свърти водите си, а те наедрявали и се усилвали от майчините сълзи, ги повел към Балкана, проправил си път и се слял с водите на Дунав – буен и неудържим като него.
Оттогава той не е чул нищо за сестра си, както и Места не чула дума за Искър. Майка им ги гледа до някое време, а после ги губи от погледа си. Пирин никога не вижда Искър и постоянно тъгува за мъжката си рожба. Затова тая негова страна, която гледа към Софийското поле, винаги е тъмна и зелена, рядко я огрява слънце. По-често спира бащински поглед на Места и тогава се усмихва, разхубавява се и мами хората към себе си, та и те да погледат от високо хубавата му дъщеря и да й се порадват заедно с него.

Етикети: |
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

3 коментара:

On 3 март 2010 г. в 4:31 , Unknown каза...

Ivan72

Интересно и много мистично!

 
On 6 декември 2016 г. в 10:03 , Unknown каза...

Много хубава легенда!!Но защо майка им таака ги е проклела??И наистина ли майчината клетва винаги е толкова силна??:(

 
On 6 декември 2016 г. в 10:07 , Unknown каза...

Mного благодаря за новия сайт!!:)Мисля, че е много интересен!!ОБИЧАМ!И честит Никулден!Здраве, щастие, късмет да са винаги със теб!!:)