8:33 | Author: ina

Един ден от времето на турското робство, Гаази Сафедин паша, заедно със своята войска осквернил душите на хората при Турчи мост. След което с шум и веселби се смъкнали в долината. Навън бушувала буря, виели кучета. Страшни светкавици осветявали намръщената планина. Хората оплаквали мъртъвците и загубената си вяра по къщите. На сутринта при пашата се вмъкнал стотникът Хаджи Сюлейман, разтревожен и бледен.
- Паша! - прегърна краката на Гаази Сафедин той - страшни работи са извършили нощес гяурите!
- Говори направо Сюлеймане! И пред джендема няма да трепнат очите ми - изревал разяреният Гаази.
- В пясъка сред селото се търкалят изпотъпкани с крака кауци и чалми, валят се трупове на избити еничари.
- Кой, кой е направил това? Хванете гяурите и ги набийте на кол! - разпоредил се Гаази Сафедин.
- Претърсихме селото, но мъже не намерихме, господарю! - казал сломено Хаджи Сюлейман.
В това време в одаята влязъл Хаджи Стойко. Той се усмихнал лукаво:
- За убийците ли питаш, агалар? Те са горе в манастира "Света Неделя".
- Вземи стотнята си, Сюлейман и срути манастира! Камък да не остане от стените му, а хората избийте.
Едва на четвъртия ден пристигнал окървавен еничар и казал на пашата:
- Непревземаема крепост е манастирът, паша!
Цял месец ордата на Гаази Сафедин налитала като черен облак върху бялата каменна ограда на манастира, ала несломима била силата на българите. В решителния час те помитали с камъни и дървета озверелите турци.
В началото на втория месец Гаази Сафедин предложил:
- Предайте се и приемете правата вяра, ако искате спасение! Не виждате ли, че друго спасение за вас няма? Защо напразно да проливаме кръв?
- Ние се бием за род и вяра, паша, и няма да се предадем! Не се страхуваме от смъртта!
Като гладна глутница вълци завили еничарите, вдигнали стълби и започнали да пълзят по стените. Ала пристъпът им се разбил в яката твърдина. Грозно и страшно ечели предсмъртните писъци на пометените от стената на манастира турци.
- Само гладът и жаждата ще ти помогнат да победиш бавно, но сигурно гяурите, господарю - посъветвали Гаази Сафедин.
Обсадата се проточила с месеци. Българите били подложени на глад, жажда и студ. През един есенен ден на стената на храма се появил човек. Като сянка, излязла от гроба, той се навел, махнал с ръка към турците и едва чуто промълвил:
- Всички са мъртви. И аз ще умра! Но от нашата кръв ще се родят тези, които ще освободят земята ни.
Вярва се, че Света Неделя превърнала умрелите за род и вяра българи в орли. Когато турците влезли в крепостта, там нямало нито живи, нито мъртви люде. А докато еничарите с рев и злоба душели светинята, в небето гордо се реели орли.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: