9:32 ч. | Author: ina

Денят на народните будители е български национален празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На този ден се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.


Известни български народни будители са Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков, Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Йоасаф Бдински, поп Пейо и още много други.
Денят на народните будители за първи път се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неучебен ден за всички учебни заведения в страната.
По време на турското робство българите живели в непрекъснат страх. Годините минавали, но краят на това мъчение не се виждал. Когато надеждата се стопила в очите на българите, се появили незнайно откъде няколко странника. Говорело се, че били монаси, които живеели високо в планините. Според други те били даскали в съседните села. А някои овчари говорели, че ги виждали да се превръщат в разни животни - вълци, орли....
Повечето от тях почнали да събират хората, които явно се противопоставяли срещу османското робство и безчинствата, които вършели поробителите. Другите станали даскали в българските училища. Те разказвали на мало и голямо, за техните деди, които били свободни хора. Запознали ги с историята на великата българска държава, чиито граници били трите морета - Черно море, Бяло море и Адриатическо море. Разказали им за великите мъже, които карали царете да се прекланят пред тях, научили милиони хора да пишат и четат. Децата слушали историите им в захлас, а мъжете хващали мигом своите ножове. Това са хората, които по-късно били наречени народни будители или апостоли на свободата.
Пораснали децата, слушали със захлас историите им. Казаното се пропило в техните сърца и умове. Един неясен, отдавна забравен зов ги карал да вдигнат гордо глава...
Една есенна нощ, високо в балкана до огъня край древно светилище, най-главният от апостолите се върнал от далечно пътуване и тихо промълвил пред смълчания кръг думите "Започна се!". А високо в необятното звездно небе блещукало малко съзвездие, закрилник на този народ. На следващото утро, докато изгрявало слънцето, турците стреснато се събудили от един страшен кошмар - сънували как техните роби им прерязват гърлата. Застинали от безмълвен ужас. Последната им мисъл била,че това не е сън. До вечерта този народ вече бил свободен, а после тръгнал да помага и на останалите поробени и така се превърнали в духовни лидери или будители за българския народ.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: