10:51 | Author: ina

На 30 ноември българската православна църква почита паметта на Св. Андрей Първозвани, един от Дванадесетте апостоли.
Според едната легенда Св.Андрей пръв, преди брат си Петър, поел след Исус Христос, за което бил наречен "Първозвани". От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. След време, когато двамата братя ловели риба край Капернаум на брега на Галилейското езеро, Христос го повикал да го последват. Андрей и Петър заедно със Заведеевите синове Яков и Йоан били най-близките Христови ученици. Според църковното предание след Възнесението на Сина Божи, Андрей и Петър проповядвали и кръщавали сред скитите - народите, населяващи земите северно и източно от Черно море.
Според друга легенда Св.Андрей бил апостол във Византион - бъдещия Константинопол - и посветил там първия християнски епископ. Разнасял словото Божие в Гърция и Тракия, обърнал в Христовата вяра мнозина. Завършил живота си в Патра, разпнат на кръст по заповед на местния управител, гонител на християните. Св.апостол Андрей се почита и като апостол на православните славяни, защото пръв проповядвал християнството по техните земи.
В народния календар този празник се приема за началото на зимния празничен цикъл. Вярва се, че „на Едрей всичко наедрява". Тези вярвания обуславят обредните действия, които целят да осигурят плодородие през идната година. Рано сутринта на празника стопанките сваряват в ново гърне вариво от всякакви зърна - боб, леща, царевица, за да наедряват посевите, както наедрява денят и сварените зърна. От това вариво хапват всички в къщата, като хвърлят една шепа от него нагоре в комина с пожелание да израснат високо посевите.
Дават от варивото и на домашните животни, за да се плодят. Стопанките приготвят прясна пита от всички видове брашно. Вярва се, че ако се захване някаква работа на Андреевден, тя ще е спорна. На север от Балкана почитат този ден като празник на мечките и го наричат Мечкинден. Според стара легенда св. Андрей живеел като отшелник в гората и сам обработвал малка нивичка. Една мечка изяла вола му и тогава светецът я хванал и я впрегнал в ралото вместо добичето и така си изорал имота. После яхнал дивия звяр и слязъл с него до близкия манастир. Оттогава започнали да почитат св. Андрей като „мечи покровител”.
На този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взима шепа варени царевични зърна и ги хвърля нагоре в комина, като ги нарича на мечката: „На ти, мечко, варен кукуруз, че да не ядеш през лятото суровия, да не ядеш човеците и стоката”! В българската народна митология, както в митологиите на много европейски и азиатски народи мечката се приема за символ на женското начало и на плодовитостта.
Хората са приемали появата на мечка с мечкар в селото си като добра поличба за здрава и богата година. Обичайна практика била развеждането на мечка от мечкари по селските мегдани и градските площади - животното „играе” за здраве и „гази” болните, за да оздравеят. С козина от мечка баячките опушвали бездетни жени и деца при уплах и уроки. На Андреевден традицията забранява на младите булки да работят, за да „наедряват” по-бързо, т.е. да забременяват и да родят здрави деца.
Андреевден празнуват хората с имена Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и други.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: