8:43 ч. | Author: ina

Амадок стоял на седлото на коня си, стискал юздите и гледал устремено надолу към долината, където се точела траурната процесия. Слънцето залязвало отвъд склоновете на Хемус, а в небето се реели орли, гарвани и лешояди, които вероятно предусещали богато угощение. Краят на процесията не се виждал, а в далечината се белеели дворците на големия град. Най-отпред вървели жреците и благородниците, а най-отбраните от тях държали носилката с тялото на мъртвия владетел. До нея тържествено облечен младеж водел за поводите прекрасен, снежно бял кон, любимото животно на царя, което щяло да го преведе в отвъдното царство. Амадок се вгледал в чертите на младежа и сърцето му трепнало. Те били едновременно строги и почти жестоки, като тези на мъртвия му баща, когото изпращал и същевременно красиви и нежни, като на майка му, която навярно била скрита в носилката, малко по назад. В това лице Амадок познал племенника си, а мъртвият владетел, на който отдавали последна почит, бил брат му, великият Севт ІІІ, царят на славното тракийско племе Одриси.
Били изминали двадесет години откакто Амадок не бил стъпвал по тези земи и едва ли щял да се върне, ако по цялата древна земя не се била разнесла мълвата за смъртта на тракийския владетел. През тези години Амадок се скитал като изгнаник, воювал за чужди царе, видял незнайни земи. Бил се редом с македонския завоевател Александър Велики, прекосил Персия, стигнал до Индия, а после се сражавал срещу Aлександровия пълководец Касандър. За тези години Амадок забравил що е дом. Тялото му се калило, а душата му закоравяла на бойното поле. Живял като наемник и разполагал с живота си, сякаш е под наем. Никой от бойните другари на Амадок не знаел какво мисли и какво чувства, дали знае що е страх, обич, страдание. Всички го познавали като безразсъдно смел, безмилостен войн, но никога не проявяващ излишна жестокост. Само една странна тъга, изписана на лицето му, подсказвала, че Амадок притежава нещо човешко, нещо, което го свързва със света на смъртните.
Процесията стигнала до входа гробницата. Главният жрец поел юздите на коня, потупал го нежно и после нанесъл светкавичен удар с нож. Преданото животното не трепнало. То било усетило съдбата си, да следва своя владетел дори и отвъд смъртта. Кръвта му плисна на земята, жреците запалили благоуханни треви, оплаквачките запяли, а знатни велможи потънали в гробницата, като носели огромни делви с вино и храна, сандъци с богатства и коприна. Великият владетел трябвало да има всичко необходимо за своето последно пътуване и да се появи в отвъдния свят с достолепие, присъщо на цар. Там той щял да седне редом с предците си, да се храни на трапезата на боговете, да изрежда подвизите и славните си дела, докато прелестни девойки мият нозете и сресват косите му. Погребалните украшения нямали край. Имаше изящно изработен златен венец, потири, маски, кани, изкусна статуя на Севт ІІІ и безброй още богатства, дело на всички прочути майстори в познатия тогава свят. Накрая жреците понесли златотъканата постеля за саркофага на царя, а главният жрец започнал да нарежда погребалните заклинания, които да достигнат до боговете. Тогава Амадок разпознал стрия жрец. Коварният слуга на боговете, който го лишил от щастие.
Жрецът бил учител и наставник на царските синове Севт и Амадок. Всички обичали двете момчета, прощавали им лудориите и ги насърчавали в обучението им. Двамата братя постоянно се съревновавали, но дружбата между тях била истинска. Никога единият не оставял другия в беда, никога не се предавал и винаги се защитавали взаимно. Писано било по-големият, Севт, да наследи баща си, но всички знаели, че Амадок ще му бъде най-верният сподвижник. Макар и по-малък Амадок бил по-будният, но и по-дръзкият. Точно тази дързост не харесвал жреца. Амадок не зачитал решенията му, оспорвал волята на боговете и доказвал правотата си, както със силата на словото, така и с бойните си умения. По всичко личало, че Амадок ще стане велик войн и ловец, а боговете закриляли и насърчавали този самоуверен младеж. Затова и с годините жрецът го намразил. Всеки малък триумф на Амадок събуждал голяма ярост у жреца и той решил да му навреди.
Братята растяли и не подозирали коварството на жреца. Впускали се в битки и винаги се връщали като победители, а в царството нямало девойка, която да не въздишала по тях. Когато навършили пълнолетие им предстояло да ги посветят в мистериите, които да ги превърнат в мъже. Една сутрин жрецът ги повел високо в планината, до голямата пещера, домът на Великата Богиня Майка. Мистериите били опасни и много младежи не се връщали от пещерата. Но Севт и Амадок нямали търпение да изпълнят ритуала и дори се забавлявали. Само жрецът мълчал и обмислял нещо. Когато стигнали до входа на пещерата ги съблякъл и ги пуснал вътре. Младежите трябвало да стигнат до голямата зала. Пипнешком в мрака се провирали през тесните галерии и накрая се озовали в залата, която била осветена от факли, а в нея танцували жриците на Великата Богиня Майка. Жрецът ги повел по тесен мост, през дълбока пропаст и ги завързал за два стълба. После намазал телата им със странна смес, изрекъл незнайни заклинания, върнал се по моста, изтеглил го и седнал на трона в средата на залата. Тогава музикантите засвирили бясно, жриците изпаднали в транс, а от пропастта изпълзели, скорпиони, змии и гущери. Това било изпитанието, за двамата братя. Те трябвало да преодолеят целувката на смъртта, а лукавият жрец бил преценил всичко. Тялото на Севт той намаза с мехлем, който отблъсква насекомите и влечугите, а тялото на Амадок с такъв, който ги привлича. По дребните гадини веднага го полазили, но за учудване на жреца не го жилили. Накрая обаче се появила огромна змия, която стремително се насочила към Амадок. Увила се около крака и тялото му и опряла раздвоения си език в лицето му. Той бил вързан и не можел да се защитава. Влечугото отворило страшната си уста и зъбите му, от които се процеждало отрова, блеснали на светлината на факлите. Тогава главната жрица, прелестна млада девойка, дъщерята на жреца, хвърлила факлата си към змията. Огънят опърлила лицето на Амадок и изплашила змията, която веднага се спуснала и се върнала в недрата, от които дошла. Жрецът скочил, хвърлил гневен поглед към дъщеря си, но нямало смисъл. Тя с облекчение гледала Амадок, чието силно тяло дори и не трепнало. Само очите му трескаво следели прекрасната девойка. Но в погледа му не се четяло благодарност, а по скоро спонтанен копнеж по момичето. Нейната красота не убегнала и от очите на Севт. От този ден нататък двамата братя не спяли, спряли да бродят заедно в горите, изгубили интерес към битките и всеки ден ходели поотделно в храма на Великата Богиня Майка. Издебвали младата жрица и говорели с нея. Със Севт тя се държеше почтително, както подобава към бъдещ владетел, но щом дойдел Амадок, сърцето й трепвало и с мъка се разделяла с него, за да върши религиозните си задължения.
Веднъж двамата братя се върнали след голяма битка и донесли много богатства и плячка. Посрещнали ги тържествено в града, а главната жрица ги наметнала с алени мантии и им сложила лаврови венци. Но когато обгърнала тялото на Амадок с плаща, устните й едва забележимо докоснали неговите. Само Севт и жреца видели това. Дошло време царските синове да си изберат невяста. Тогава станало най-страшното – и двамата пожелали първата жрица на Великата Богиня Майка. И двамата били достойни да я притежават, затова всичко трябвало да се реши в двубой. В уречения ден двамата братя стояли един срещу друг на арената. Жрецът им поднесъл по кана с вино и обявил началото на битката. Във виното на Амадок обаче, жрецът беше сложил упойваща билка. Битката била дълга и по всичко изглеждало, че Амадок ще бъде победител, но изведнъж погледът му се замъглил и движенията му се забавили. Той изтървал оръжието и паднал на земята. Всички скочили на крака, а красивата жрица с мъка гледала братоубийствената схватка. Севт вдигнал меча си, но не могъл да замахне. Хвърлил го и пощадил брат си. На следващия ден Амадок изчезнал и до този ден никой не чул за него.
Погребението било свършило и Амадок се спуснал по склона на планината към величествения Севтополис. Влязъл в града и се отправил към двореца. Там, щом произнесъл името си, веднага го пуснали в тронната зала, където имало угощение в чест на мъртвия цар. Когато влязъл, двама души скочили на крака. Старият жрец се свил до стената от страх, а царицата се спуснала към него и се спряла на няколко крачки. Някогашната прелестна и ефирна жрица била все още ослепително красива жена с огнени очи, от които се стичали сълзи. Тя гледала към Амадок и зад посивелите коси и набразденото от скитническия живот лице, с лекота открила същият смел и красив младеж, който не трепнал пред страшната змия в пещерата. Но всички се овладели, жрецът пристъпил към Амадок и бащински го поканил на трапезата, а племенникът му, бъдещият цар, почтително му се поклонил. Угощението приключило, всички се разотишли, жрецът хванал под ръка престолонаследника, дал му чаша с вино и излезли, а царицата и Амадок останали сами. Дълго не знаели какво да си кажат, а накрая той просто я прегърнал и останали така за дълго време. Но в един момент в залата се втурнал племенникът му и с пиянски крясъци го пронизал. Само за една вечер подлият жрец свършил това, за което цял живот си мечтал. Той убедил младия цар, че чичо му идва да му отнеме царството и да се ожени за майка му.
Амадок се свлякъл на земята и погледнал племенника си в очите. Спомнил си последната нощ, преди да напусне родината си. След като се скрил от позорната загуба, той отишъл в храма на Богинята Майка. Там видял билките и отварите на жреца и се досетил за неговата измяна. Обезумял от гняв Амадок решил да го убие, но после се успокоил. Изчакал да падне нощта, прескочил оградите на храма и се изкачил до покоите на първата жрица. Тя стояла там сама и го очаквала. Амадок гледал племенника си в очите. Това не бяха очите на Севт – това бяха очите на Амадок.
Долината на тракийските царе се намира между планините Хемус (Стара планина) и Средна гора. Древният град Севтополис лежи на дъното на язовир „Копринка” до Казанлък, а гробницата на Севт ІІІ скоро е открита в могилата „Голяма Косматка”. Оттам археолозите извадили безценни богатства, сред които, златният венец, златната маска и изящната скулптура на царя.
За Амадок нищо не се знае. Навярно е бил погребан в някоя от могилите наоколо и се пренесъл в отвъдния свят. Сега седи редом със знатния си брат и заедно с него се храни от трапезата на боговете, а прелестни девойки мият нозете и сресват косите им. Само понякога в ранните летни утрини те виждат как, сред вдигащата се мъгла в долината, бродят прелестна, но много тъжна тракийска жрица и нейния баща – подлият и лукав жрец.

Етикети: |
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: