23:59 ч. | Author: ina

Основен символ на Благовец са птиците - щъркелът, лястовицата и кукувицата. За тях има поверие, че всяка е произлязла от човек, преобразен с божествена намеса. Затова хората ги възприемат като знамение.
Според народното поверие, точно на Благовец щъркелите и лястовиците се завръщат по нашите земи. Пристигането им означава, че зимата вече си е отишла.
Според поверието щом хората зърнат първите долетели щъркели и лястовици, трябва да свалят мартениците, които са ги пазили от “злите сили” на прехода между сезоните. Децата, като видят щъркел, подскачат на един крак – имитирайки дългокраката птица – и припяват заклинания за здраве.
Щъркелът е толкова обичан от Бога, че според една поговорка понякога сам Бог свива гнездото му. Затова се радваме като видим как щъркели вият гнезда високо по църковни камбанарии и високи дървета, приемаме го за добър знак. В наше време знаем, че щъркели и лястовици гнездят само на места с чист въздух и съхранена природа.
В народните песни често възпяват лястовиците като пъргави, бързолетни и „бъбриви” със своите тънки гласчета. Всъщност, с тези свои качества лястовиците са се превърнали в поетичен образ за младите момичета – игриви, чернооки, общителни.
Интересна е легендата, която се разказва у нас за тази птичка, символ на пролетта. Някога тя била невеста, но толкова срамежлива, че говяла /т.е. мълчала/ пред свекър и свекърва повече от три години. В миналото било обичайна практика младата невеста да изразява с мълчание своята почит към родителите на съпруга си, но в повечето случаи това продължавало 40 дни. Невестата, за която разказва легендата, платила скъпо за своята стеснителност. Мислейки я за няма, роднините довели друга жена за сина си. Преди новата съпруга да облече булчинските си дрехи, срамежливата невеста проговорила, а след това литнала през комина. Свекърът се опитал да я хване за дрехата, но в ръцете му останали само гайтаните – ето защо опашката на лястовичката е разделена на две. Легендата разказва, че след този случай младите булки престанали да говеят толкова дълго, а лястовичката станала символ на обновлението.
Когато дойде лястовичката, се свалят мартениците. Обичайно лястовиците се връщат в старите си гнезда под стрехите на къщите. Българите грижливо пазят тези гнезда и вярват, че където лястовицата е свила гнездо, магия не може да стане и в тази къща има късмет и изобилие. Лястовичите гнезда се използват дори в народната медицина като лек.
Древни вярвания са добавили, че лястовицата е божествена птица, невеста на Слънцето, символ на светлината, щастието и доброто.
Още по-голямо значение българите отдават на една съвсем невзрачна, наглед малка птица – кукувицата. Тя не отлита далеч на юг, нито се завръща, а винаги е някъде наоколо.
„Кукувичке, лятно пиленце, ти ли кукуваш лете по планини, зиме по полето”
В българския фолклор тя е вестоносецът на пролетта и точно на Благовец кукувицата започва да кука, за да извести, че пролетта е настъпила. Затова в гласа й хората търсят “предсказания” - за новия стопански сезон, за своето здраве и дълголетие. Според народното вярване, ако човек е сит и има пара в джоба, когато чуе кукувичката за първи път, годината ще е добра. Момите пък търсят в кукувичето обаждане предвестие за скорошна женитба. За селските младежи кукувичият глас е предупреждение, че сезонът на седенките и задявките с момите приключва.
В една песен Божа майка укорява кукувицата, че със своите провиквания ще разбуди спящия й син. Но кукувицата й отговаря: “Леле мале, Божа мале, аз не кукам да събудя Млада Бога, ами кукам да събудя два овчаря…” Скоро след Благовец овчарите ще изведат стадата от зимните кошари и ще тръгнат с тях към летните пасища.
/ estet.log.bg

Прочетете Цялата Статия...
0:21 ч. | Author: ina

Има една древна легенда, според която пролет и есен елфите, закрилници на цветята, орисали едно, едничко цвете, глухарчето, да цъфти през двата сезона, а през цялото лято да радва очите с яркожълтите си цветове. Когато цъфти глухарчето, древните българи казвали, че се ражда "Ясно Сланце". Целебните му свойства се пазели в тайна от жреците. С него лекували камъни в жлъчката и бъбреците, възпалние, възпаление на жлъчния мехур , анемия, атеросклероза, затлъстявяне. Най-често се използвали от момичета, които искали да се омъжат. Те хапвали повече от билковия сок от глухарче, за да се вталят и да ги харесат. Преданието казва, че на ден ако се изядат по 10 стъбла от глухарче, се лекува захарна болест, а салата от листата цери кръвта и засилва обмяната.

Прочетете Цялата Статия...
7:27 ч. | Author: ina

Международният "Ден на жената" се празнува всяка година на 8 март.
Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
Първият "Ден на жената" е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия, а календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Следват и други протести на нежния пол. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема следното: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност. На следващата година, Международния ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира, за да бъде подновен със зараждащия се феминизъм през 1960-те. През 1965 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учереждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“.
Денят е официален празник в Армения, Русия, Азърбайджан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Македония, Молдова, Монголия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях - майки, съпруги, приятелки, колежки. В някой страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.

Прочетете Цялата Статия...
23:58 ч. | Author: ina

Днес е 3-ти март! На този ден над изстрадалата ни земя, напоявана столетия с крьвта на хиляди борци, изгаря сльнчевата ласка на свободата. На този ден човечеството поздравява непокорна Бьлгария, отърсила се от оковите на жестокото робство.
Всяка година 3-ти март идва с пьрвия польх на ласкавата пролет, с тихия пролетен вятьр, с чистата белота на малкото кокиче, сьс сльнчевата радост в детските очи, с нежния трепет на лястовичите криле.
Всяка година 3-ти март идва с името на един бьлгарин, който скьса черното бесило и трьгна силен над ранената синева на бьлгарското небе през вековете кьм нас и кьм нашето време. Идва с песента на един юначен мьж, който ще приеме куршума на Вола, но ще остане да звучи неговият глас като камбана, разлюляла черните пластове на робството.
Идва с тропота на хвьрковатата чета на Бенковски. Идва със славната саможертва на Батак, благодарение на която светът узнава за България и нейната воля за освобождение.
Всяка година 3-ти март идва с дьлбоката ни признателност кьм доблестните северни воини, дошли да умрат заради Бьлгария. Пет века под звьна на Бьлгария носи черна рана. Пет века в хляба черен горчи сьлзата на вдовицата, пролята вместо бучка сол, когато е замесвала нощвите и виждала главата си на кол.
Руско-турската война сложи победносен край на вековната борба на поробения ни народ. В тази борба народьт ни прояви изключителна устойчивост, понесе неизброими страдания и с нейния врьх - Априлското вьстание, чийто погром беше кьрвав и привлече погледа на световната общественост.
За всички поколения на Бьлгария като чудна легенда ще останат да живеят боините подвизи извьршени по време на великия освободителен поход.
Поклон пред всички българи, що са носили в сърцето си боен и свободен дух!
Днес е 3-ти март! А знаете ли какво символизират цветовете на нашето скъпо знаме?
Всеки флаг, всяко знаме, представляват сбор от символи, които са свързани с историята и същността на това, което изразяват. Знамето на страната се е променяло в продължение на над хилядогодишната история на България - от конската опашка по времето на Аспарух до днешния трицветен национален флаг на Република България. Според една по-малко разпространена легенда, нашият трибагреник е обгърнат от романтизъм, който е пряко свързан с бойната слава на армията ни. Цветово, знамето е свързано с древната българска войска. Лявото й крило е имало завързани бели лентички на копията. Това били леко въоръжени конници, които се славили със своята бързина и изненадваща атака. Дясното крило било съставено от тежко въоръжена конница, която имала завързани червени лентички. В средата били разположени елитните български войски, със зелени ленти на копията. Белият цвят в него символизира мира и чистата и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — смелостта и надеждата на народа.
За първи път трибагреникът с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално е използван през 1861-1862 г. от Георги Раковски при съставянето на двете Български легии в Белград. Той е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на българските доброволци - участници в Руско-турската война. По-късно четата на Филип Тотю носи флаг, в който трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Официално знамето - бяло, зелено, червено - е утвърдено от Търновската конституция като национален флаг на България.
За първи път трибагреникът Независимо какво е било знамето, никога през годините българско знаме не е пленявано в битка и българското знаме никога не е било трофей.

Прочетете Цялата Статия...
9:44 ч. | Author: ina

Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а в червения – топлотата, на приятелството и взаимната обич.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, били само от усукан бял и червен конец. По-късно в някой области се прибавили златна или сребърна паричка, която служела за предпазване от болести. Чувството за красота и оригиналност повлияло значително върху облика на мартениците. Сега те са се превърнали в едно много изтънчено бижу.
ОБИЧАИ
Носенето на мартеници е български народен обичай. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се от древноста до наши дни. На 1 Март всеки подарява на своите близки специален амулет наречен мартеница, който ще го дари със здраве и сила през следващата година.
На този ден стопанката на дома ставала рано, измитала двора, запалвала буен огън и простирала или закачвала пред дома си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Вярва се, че те пазят къщата, за да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не трупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни /опушени/ съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината. Има обичай, според който се гадае каква ще бъде годината за отделния човек, като си избере ден от март /в някои райони се гадае според рождената дата/.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Някаде възрастни жени не излизат извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.
Децата като се събудят тичат да прескачат огъня, за да не ги вестява болест и да им е весело през цялата година. После им връзвали мартенички от усукани бели и червени конци. Когато долитала първата лястовичка или щъркел, децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка. Според едно поверие мартениците се слагат под камък и след девет дена се гледа, какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки – сполука с едър добитък и др.
ЛЕГЕНДА ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА МАРТЕНИЦАТА
Легендата се отнася за времето, когато Аспарух бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…
ЛЕГЕНДА ЗА БАБА МАРТА
Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име - Сечко. Само че единият наричали малък, а другия - голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! - думал й свекърът, стар стария. Преживял много той и мъдро може да поучи. По-слънцето познавал старецът кога ветровете ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- Кирпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът.- Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала невестата и подбрала овцете и козите към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила и бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветровете заблудили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Прочетете Цялата Статия...
8:50 ч. | Author: ina

Възникването на деня на Св. Валентин се крие назад в историята.Началото му се корени в римския празник на плодородието Луперкалия (15 Февруари). На този ден според езическата традиция всички неомъжени девойки съчинявали романтически стихове и ги слагали в една обща урна, от която след това неженените мъже избирали тези записки със затворени очи. Всеки мъж започвал да ухажва девойката, чиито стихове е изтеглил. Двойките се срещали в течение на следващата година. По време на Луперкалия действал голият Купидон, известен още като Ерос и Амур. Въпросният бог си правел майтапи с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.
Кой е бил Св. Валентин и защо неговото име се свързва с този древен ритуал ?
В днешни дни католическата църква признава най-малко трима светци с името Валентин, като всички от тях е бил обявен за мъченик. Според легенда Валентин бил свещеник на
служба през трети век в Рим по времето на Клавдий. В доброто старо време император Клавдий събирал доброволци за армията си, но никой от мъжете не искал да се бие и да умре, оставяйки любимата и семейството си сами и явилите се били малцина. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата идея, че ако забрани брака, доброволците ще станат повече и тогава издава декрет с който се забранява женитбата. Валентин разбирайки неправдата и въпреки опасността от неспазването на декрета на Клавдий , той продължил да омъжва младите и влюбени двойки. Изпълнявайки мисията си, той бил заловен и екзекутиран на 14.02.269 г. за подстрекателство. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. Погребан в Рим (част от мощите му се намират в църквата св. Антония в Мадрид). По-късно канонизиран за светец от католическата църква и избран за покровител на всички влюбени. Стотина години по-късно хората все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените. Как са се появили „Валентинките” ? Смята се, че докато бил в затвора Валентин се влюбил в дъщерята на управника на затвора. Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин знаел, че този недъг е практически нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето. Дал й мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало. Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението. В един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран (минзухар). Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението на девойката се възстановило. Тя видяла неговия блестящ цвят.
Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за ден на свети Валентин. И днес хората показват своята привързаност и любов като изпращат в този ден картички и цветя на своите любими. Въпреки, че съществуват редица легенди за Валентин във всяка от тях се подчертава неговата симпатичност, героичност и разбира се най-важната му черта – романтиката. За това не е чудно, че през средните векове Св. Валентин е един от най-популярните светци в Англия и Франция.
Кой е Купидон и какво прави той?
Купидон е най-известният символ на празника на влюбените. В древна Гърция той е познат под името Ерос, помощник на Афродита, богинята на любовта и красотата, олицетворение на най-силното любовно желание. За древните римляни Купидон е бил сина богинята Венера. Той е познат като пакостливо, крилато дете, което целело с любовни стрели в сърцата на хората. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал силно и дълбоко. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.
Какво е празникът без ярките поздравителни картички, които изпращат влюбените или тези, които мечтаят да се влюбят на своите възлюбени - понякога дори без подпис. Анонимните знаци на внимание са за човека, когото обичат повече от всички, от когото се възхищават, за когото копнеят. Адресирани са простичко: На моя Валентин (или Валентина) и затова всички ги наричат "валентинки".
Първата картичка - валентинка се приписва на Орлеанския херцог Чарлз (1415 г.), който по времето, когато е в единична килия в затвора, решава да се бори със скуката като пише любовни послания на собствената си жена. През ХVІ век писането на "валентинки" се разпространява широко. Започнали да се правят и всякакви дреболийки със сърчица, амурчета и претрупани орнаменти. Но до средата на ХVІІІ век все пак всичко това не е ставало в "световен мащаб". Препятствието идвало от високите цени на пощенските услуги, които не били по джоба дори на средната класа. Още по-неприятното било, че пощенските разходи заплащал получателят, понеже нямало и марки. Необходимостта да се заплаща за лекомислени любовни послания с твърда валута убивала зараждащите се чувства. Цивилизацията обаче преодоляла всички бариери и сега "валентинка" може да се изпрати и по електронната поща.
Мъжът подарява цветя. Не е важно колко е студено навън, колко струва букетът, колко е голям. Най-важното е искреното чувство и вниманието. Цветята да са обагрени в червено. Желателно е, тъй като червеният цвят е всепризнат символ на любов. Класическа емблема на деня на св. Валентин са червените рози, които според античната легенда се появили, когато Афродита, бързайки към своя любим Адонис, стъпила върху бял розов храст и нейната божествена кръв обагрила листенцата им в червено. Розата е божественото цвете на любовта. Първите рози са били отгледани в Азия преди повече от 5000 години, а дивите рози са се появили преди повече от 35 милиона години. Само в деня на Свети Валентин се продават не по-малко от 3 милиона рози. Със сигурност това цвете е издържало изпитанието на времето. Общоизвестно е, че червени рози означават: "Аз те обичам". Букет от червени и бели рози означава “близост завинаги“, розовите роза е символ на пълно щастие и удоволствие, но също така носи и посланието на тайната любов и признава “Сърцето ми ти принадлежи“. Полуотвореният розов цвят говори, че любовта е истинска. А напълно разцъфнал, цветът й казва “Вярвай на това, което говоря и правя“. Жълтата роза, която често се е смятала за послание на омраза, всъщност говори за приятелство. Леко отворена, жълтата роза пита“Обичаш ли ме още“, а значението на съвсем разтворен жълт цвят е “Моля те, върни се“. Oранжевите — Нека сме заедно; Мир и любов;Благодарност. Букет от тъмночервени рози прави комплимент за красотата на вашата любима. Бялата роза символизира вярност и непоквареност, тя казва “довери ми се“. Букет от неразцъфнали бели рози означава "Ти си твърде млада за любов".
Ако искате да се отклоните от традицията или ако "аз Ви обичам " - не е точно това, което искате да кажете, поднесете букет, но не от рози. Червени хризантеми, лалета и карамфили също могат да означават любов. Гарденията е знак за непризната любов, теменужката - за привързаност, нарцисът — за себелюбие, маргаритките говорят за красотата на вашата любима.
Ако Вашият подарък не са цветя, то той трябва да е опакован в червена хартия. Подаръкът трябва да бъде сладък, така че към цветята няма да бъде излишна кутия бонбони или защо не шоколад. Чудесно би било, ако е във формата на сърце.

Прочетете Цялата Статия...
9:13 ч. | Author: ina

Едната легенда разказва, че когато Трифон бил само на 17 години излекувал дъщерята на римския император Гордиан и по този начин спечелил признание и слава.
След няколко години се опитали да го накарат да се откаже от християнската вяра, но той отказал и бил изпратен на съд. Осъдили го на смърт, чрез обезглавяване. Когато го извеждали извън града, той се обърнал на изток, горещо се помолил и благодарил на Бога, че го удостоил "с мъченически венец". Докато се молел, склонил глава и издъхнал и се отървал от мъчителната смърт.
Другата легенда разказва, че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица/неговата сестра според поерието/ с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай навършване на 40дни от раждането. Трифон й се присмял. Тя преглътнала обидата и пътьом като се прибирала минала край жена му и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка.

В деня на светеца се извършва ритуално зарязване на лозите. Ритуалите и обредите, които се извършват на този ден са свързани предимно с мъжете. Участието на жените се свързва само с приготвянето на празничната трапеза. На този ден те замесват квасен обреден хляб. Коли се и се пече кокошка, която се пълни с ориз.
В някои райони на страната, най-вече в Северна България мъжете от дадено населено място стават рано и отиват на лозето, където извършват ритуалното зарязване. Непосрествено след зарязването се поливат лозите с вино за плодородие и берикет.
В някои други места се извършва ритуално ритане на безплодно, т.е. дърво което не е раждало. Това се прави с цел дървото най-накрая даде плод. След извършването на тези ритуали мъжете разгъват трапеза и слагат ястията, които са приготвили техните съпруги. Тогава се избира цар, който на някои места се нарича и Трифон. Избрания цар бива закичен от венец от лозови пръчки, което много на помня на древните изображения на Дионис. Той бива носен или возен от останалите мъже. Избрания цар изпълнява своите задължения в продължение на една година. На следващия празник се избира друг.

Прочетете Цялата Статия...
8:15 ч. | Author: ina

Мургаш е най-високият връх в Западна Стара планина. Неговата височина е 1687 метра надморска височина. Изграден е от палеозойски скали и има куполовидна форма със стръмни склонове. От подножието му извират реките Елешница и Батулийска река.
Легендата за връх Мургаш гласи, че преди много векове живяла много красива мома, толкова красива, че била за чудо и приказ. За нейната хубост и работливост се пеели песни и славата й се носела надлъж и на шир. Идвали момци от близки и далечни села, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не ги харесвала, не ги намирала достойни за нейната хубост и трудолюбие. Минали години, омръзнали годежарите на девойката. Често отказвала да приеме в дома си сватове. Ала те от дума не разбирали, все се надявали, че с настояване и търпение ще склонят девойката, ще разтопят студеното й сърце. Почудила се девойката как да ги надхитри и да се спаси от честите годежари. Изведнъж й хрумнала една хитрина и казала:
- Ще се омъжа за оня момък, който ме натовари на гърба си и ме изнесе на най-високия връх планината!
Повечето се стъписали от това желание и се отказали, но други, по-смели момци се решили да опитат. Ала всички падали от умора още по средата към върха.
Минало време и един ден в селото пристигнал смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Отишъл при девойката, за която се носели приказки, за ненагледната й хубост и се пеели песни за нейната доброта и работливост.
Когато я зърнал, се замаяла главата му, затуптяло юнашкото му сърце. И без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и като хала потеглил нагоре из стръмното - не усещал ни тежест, ни умора. Неговата любов и сила го водили напред към високия и труднопроходим връх. Успял да се изкачи със скъпия товар на върха, но стигнал до целта си, той се строполил мъртъв на тревата. Погребали го на най-красивия връх в Стара планина, където той намерил смъртта си и поднесли своята почит, като кръстили върха на негово име.

Прочетете Цялата Статия...
6:05 ч. | Author: ina

Някога много отдавна чайката владеела светлината на деня. Тя се страхувала да не изгуби своето богатство и затова решила да заключи светлината в златна кутия. Когато искала отваряла кутията и поглеждала в нея. Виждала сини морета, червени риби, бели реки, зелени гори, шарени пеперуди и бели облаци. В мълчанието на времето тя гледала картината на вечността. Чайката пазела светлината, а хората живеели в тъмнина. Те не познавали нито небето, нито земята, нито пък морето. Това натъжило техните сърца. Чудели се как да открият кутията на чайката, за да се порадват на светлината, за която само били слушали.
Един ден гарванът решил да се престори на болен и казал на чайката, че единствения лек за него е да погледне светлината. Чайката се смилила и се съгласила да погледне за миг в кутията. Но тогава гарванът грабнал кутията и я занесъл на хората. Когато погледнали в нея и видели сини морета, червени риби, бели реки, зелени гори, шарени пеперуди и бели облаци. Хората познали света и открили какво е щастие. По нататък те щели да поемат пътя на мъдростта.
Но опечалена от случилото се, чайката заплакала и се спуснала над водата да търси открадната кутия. Постепенно тя опознавала по-отблизо хората, виждала тяхната мъка. Наблюдавала ги отблизо, тя разбирала тяхната неволя. А нейното сърце било голямо и топло колкото слънце, затова тя поискала да им подари нещо, което да им помогне да се справят с трудностите, ходейки по черната земя. Сега вече летеейки в мълчанието на времето, чайката виждала по-истински в очите на хората. След като кутията била отворена, очите им били стоплени и пазели светлината. Зарадвала се чайката и станала приятел на хората и те обикнали нея.

Прочетете Цялата Статия...
10:55 ч. | Author: ina

Минзухар (Crocus) е род многогодишни цветя от семейство Перуникови (Iridaceae). Те се срещат в природата по високопланинските склонове и по поляните от Източното Средиземноморие до Централна Азия. У нас те виреят в цялата страна.
Познати са повече от 180 видове и сортове в разнообразни окраски - жълта, лилава, бяла, синя. Има и видове с пъстра окраска и преминаваща от тон в тон.
Според една древна легенда Крокус /както се нарича цветето на латински/ бил млад и добър овчар. Един ден той срещнал в гората красивата нимфа Смилакс и лудо се влюбил в нея. Изумени от силата на чувствата, които се разгорели между божествената девойка и простосмъртния, боговете решили да ги съберат завинаги. Те превърнали момичето в неувяхващ тис, а Крокус - в прекрасно растение, което цъфти и през пролетта, и през есента, за да се събира със своята любима.
Според друга легенда, преди да се отправи към мъченическа смърт, свещеникът Св. Валентин увил в хартия жълт минзухар. Той тайно го подарил на Августина - сляпата дъщеря на пазача на затвора, в който бил хвърлен заради своята вяра. Още щом разгърнала хартията, девойката прогледнала.

Прочетете Цялата Статия...
8:36 ч. | Author: ina

Някога много отдавна в Родопите, в мерата на село Широка лъка, Смолянско, се намира местността "Фатмина ливада".
За името на местността носи следната легенда:
В тамошните села две невести родили едновременно, едната от които момиче - Фатма го нарекли, а другата момче - Сабрих. При раждането, майката на Фатма умряла и затова другата родилка кърмила и откърмила и малкото момиченце. Не минало много време и Сабрих с майка си се преселили в друго село. Когато децата пораснали, починала и майката на Сабрих.
След няколко години Фатма се оженила за богат мъж, който бил много алчен за имот. И на другия ден след сватбата изгонил Фатма, за да му донесе още зестра, тъй като брат й бил прочут богаташ из тоя край. Той обаче не рачил да даде зестра на сестра си и тя останала да живее при него. След три-четири години се оженила за Сабрих от съседното село и им се родило момче. Тогава някаква гостенка им разказала, че двамата са млечни брат и сестра - което се пазело много строго сред народа, с една дума, двамата се смятали като брат и сестра. Изтръпнали двамата - страшен грях сторили с женитбата си. Като не знаели как да постъпят, Сабрих яхнал коня и отишъл в Райково да пита ходжата, голям ли е грехът им с Фатма, тъй като те не са знаели, че ги е откърмила една и съща майка. И на тръгване поръчал на Фатма:
- Чакай ме два дни и ако сме греховни, няма да се върна, ще отида, където очите ми видят и никога нищо да не чувам за теб и детето ни. Но ако ходжата каже, че не сме греховни, ще се върна на втория ден вечерта.
И заминал. Фатма едвам изтърпяла първия ден. На втория станала рано, изкъпала детето, накърмила го и го приспала, после облякла най-новата си премяна и тръгнала през полето край пътя, по който трябвало да се върне Сабрих. Слънцето вече клоняло към залез, но из пътя не се задавал никакъв пътник. Тогава Фатма разпасала пояса си, метнала го на едно дърво в ливадата и се обесила.
Много скоро оттам минал Сабрих - връщал се щастлив, защото ходжата му казал, че не са сторили грях, тъй като не са кръвни братя. И видял обесената Фатма.
Оттогава нарекли ливадата - Фатмина ливада.

Прочетете Цялата Статия...
10:00 ч. | Author: ina

Едната легенда за произхода името на село Гарван е, че то произлиза от турската дума “карван”, означаващо голям сняг. Според историята по време на турското владичество над България един турски паша е бил принуден да остане цяла седмица в селото, тъй като е имало обилен снеговалеж и силни снегонавявания, което довежда до затрупване на пътищата.
Друга легенда за името на селото е, че в началото на 17 век много птици гарвани са нападнали реколтата и са я унищожили, като населението е останало без прехрана.

Прочетете Цялата Статия...