22:51 | Author: ina

Преди много векове живеели на висок хълм бедни хора. Вместо къщи имали землянки или изкопани в скалите пещери. Те се прехранвали с лов и с диви плодове. Използвали само примитивни оръжия. Те често ставали жертви на зверове и други диваци, живеещи наоколо. Хълмът, на който живеели бил достъпен само чрез една пътека, на която винаги имало стражи. Един ден, по време на лов, те срещнали в гората хубав и добре изглеждащ момък. Странно било как е попаднал там. Той бил много гъвкав, извивал се странно и се провирал на невъзможни места. Нарекли го човекът-змия. Предполагали, че е от знатен произход и го приели сред себе си. Съвсем скоро той научил техния език, и започнал да споделя с тях нещата, които знаел - научил ги да правят стрели и лъкове, капани и примки, да ловят риба. Показал им как да строят къщи и им помогнал да прогонят зверовете и диваците надалеч. Разказвал им за своя предишен живот, в далечна земя, от която дошъл с кораб, който потънал при крайбрежните скали.
Не минало много време и жителите на хълма го избрали за свой цар. Водени от неговата мъдрост и опит започнали да водят спокоен живот, без лишения и смъртни опасности. Кекроп - така се казвал царят - започнал да изгражда нов град, с къщи, пазари и храмове, а хората покрай многото работа не му били измислили още име. Минали години и един ден, незнайно как преминали през стражата, се появили двама странника - мъж и жена. Пред слисаните жители се представили за богове - за Атина и Посейдон. Поискали да срещнат с царя. Когато ги завели при Кекроп, богът на морето казал:
- Наречете града на мое име, и ще ви дам много богатства и слава, ще ви направя умели мореплаватели, ще ви закрилям и ще ви дам това животно - Посейдон ударил в скалите и от там се появил кон, какъвто хората не били виждали - то ще ви служи вярно и в лов, и в оран, ще тегли колесниците ви и ще бъдете непобедими.
Дошъл ред и на Атина, която предложила:
- Ще ви дам мъдрост и закони, ще ви закрилям и ще живеете в мир и справедливост. Ще ви дам и това дърво, което да наречете маслина. То ще ви храни, зимата ще ви топли, неговото масло ще осветява нощите ви, а лятото ще се криете по сянката му.
Труден бил изборът, който селяните трябвало да направят. Започнали спорове, а някои даже се скарали. Никой не можел да убеди противниците си да приемат едно решение. И двете предложения били дотолкова изкусителни, че решили да преброят гласовете за едното и другото. Резултатът бил равен и споровете се подновили. Тогава решили царят да направи избора. Кекрон без много да мисли избрал за кръстница да приеме Атина, както и нейните дарове - бил убеден, че мъдростта е най-важна за развитието на града.
Посейдон вместо да се обиди, оставил и своите дарове на атиняните. Така те се сдобили с мъдрост, били им обещани богатства и слава, закрила в морето, и получили коня и маслиновото дърво. Скоро Атина станал наистина процъфтяващ град, войниците й били непобедими, а мореплавателите нямали равни на себе си. Царете, които се сменяли, управлявали мъдро и човечно, всички живеели водени от законите и били благодарни на цар Кекроп за правилния избор. Построили величествени храмове, посветени на Атина и Посейдон, и всяка година им принасяли богати дарове. Маслиновото дърво, дарено от Атина, още е живо на Акропола. А храмът на богинята - Партенонът - и до днес се извисява на хълма, заселен преди хиляди години.

Етикети: |
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

4 коментара:

On 3 март 2010 г. в 9:14 , Unknown каза...

Sneji
Тоя хубавия момък требе да е бил българин

 
On 3 март 2010 г. в 9:15 , Unknown каза...

nelina70
Пак аполодисменти и целувки

 
On 3 март 2010 г. в 9:18 , Unknown каза...

snejka
Винаги ми е харесвала тази легенда и няма да ми омръзне да я чета

 
On 3 март 2010 г. в 9:19 , Unknown каза...

KoMaHgOc
Супер статийка, като всяка от този сайт Продължавай все така Вени