22:58 ч. | Author: ina

Според вавилонски мит в града Урук живял някога един могъщ владетел, Гилгамеш. Нямало на земята човек, който да го надминавал по сила. Нито огън, нито оръжие ловели тялото му и в битките никой не можел да устои на страшните му удари. Като създание на боговете Гилгамеш бил две трети бог и една трета човек. Той много жестоко се разпореждал с жителите на града Урук. Използвал жените на поданиците, които харесвал, като мъжете им пращал да работят на стената около града, която заповядал да се направи.
От сутрин до вечер небето се огласяло с молитвите и стенанията на поданиците за облекчение. Най-сетне господарите на небето послушали жалбите на жителите на Урук и поръчали на богинята Аруру да освободи града от тиранина.
Господарят на небето рекъл:
– Създай един герой, подобен на Гилгамеш, създай едно същество с голяма сила и нека излезе да се съревновава с владетеля на Урук!
Богинята се подчинила на заповедта на Ану и направила от глина могъщ герой, силен като самия Гилгамеш. Той бил много див и свиреп. Живеел в дивата пустош, тялото му било покрито с козина и зверовете го смятали за свой брат. Името му било Енкиду.
Един ден местен ловец видял дивия човек и разказал за него на Гилгамеш. Тогава Гилгамеш изпратил заедно с ловеца мъдрата и безсрамна блудница Шамхат. Надявал се, че тя ще успее да прелъсти дивия човек и зверовете ще го напуснат.
Енкиду наистина се отдал на ласките на блудницата. Когато изминали седем дни, усетил, че слабост е обхванала цялото му тяло. Погледнал към зверовете, неговите братя, но те избягали от него. Отчаян , Енкиду се върнал при Шамхат и седнал в нозете й, а тя му разказала за Гилгамеш и го повела към град Урук. Щом се срещнали, двамата гиганти веднага вплели тела в чутовна борба, но нито един от тях не могъл да победи другия. Двамата герои, след толкова дълга и ожесточена битка, която останала без победител, станали приятели и Енкиду останал при Гилгамеш в града.
Минало време и седейки без работа в Урук, Енкиду започнал да усеща, че силата му отслабва още повече. Затъгувал за дивата пустош и поискал да се върне там, но Гилгамеш му казал:
-Приятелю, далеч от тук са планини на Ливан, които са покрити с кедрови гори. Те се пазят от страшния Хумбаба. Ще отидем там, ще победим чудовището, ще отсечем дърветата и ще построим град, за да прославим имената си.
Принесли жертва на боговете и потеглили на път. Дълго вървели двамата могъщи герои и накрая стигнали до горите в планините на Ливан. Намерили пазача на планинските кедри - свирепото чудовище Хумбаба и го убили с три удара - всеки нанесъл по един, а третия - двамата заедно. Когато изгряло слънцето, Гилгамеш започнал да сече дърветата, а Енкиду изскубвал коренищата. Когато привършили, спуснали дърветата до брега на Ефрат и потеглили обратно към Урук. Веднага щом се върнали Гилгамеш се измил, за да премахне умората и прахта от дългия път и заблестял с цялата си красота.

Богинята на любовта Ищар не могла да устои на хубостта му и го пожелала с цялото си сърце. Но Гилгамеш знаел злощастната участ на предишните й възлюбени и я отхвърлил. Разярената богиня изпратила в Урук страшния Небесен бик, за да отмъсти на героя. В гнева си пожелала бикът да убие Гилгамеш и да опустоши града му. Енкиду обаче съзрял пръв небесното чудовище и се хвърлил насреща му. Гилгамеш го последвал и заедно убили бика на Ищар. Изпълнена с желание за мъст, богинята се обърнала за помощ към боговете, които вече били достатъчно разгневени заради убийството на Хумбаба и похищението на кедрите в Ливан.
"Тези, които отсекоха кедрите и убиха Небесния бик и Хумбаба, трябва да умрат!" - решили по боговете. Но върховният бог Енлил възразил: "Нека умре само дивият човек Енкиду. Гилгамеш трябва да живее!"
От този миг Енкиду започнал да губи силата си. Отчаян плачел той и проклинал блудницата Шамхат, която го довела в града. На сутринта Енкиду умрял в страшни мъки, а Гилгамеш бил потресен и неутешим без своя приятел и брат. В отчаянието си, избягал в дивата пустош и за пръв път усетил, че е много самотен и смъртен. Тогава, за да не го постигне участта на Енкиду, тръгнал да търси за себе си безсмъртие. Така стигнал до един мрачен пролом в планината, през който минавал пътя към обиталището на боговете. Там обаче стоял страж, който преграждал входа. Гилгамеш разкрил мъката, която терзаела сърцето му и помолил да го пусне. Стражът отворил портата и героят потънал в гъст и непрогледен мрак. Вървял цели дванадесет дни и нощи, без сън и храна, но не се предавал. В края на дванадесетия ден видял слаба светлина и достигнал до мъртва каменна градина с цветя от халцедон и лазурит. Там бавно носела водите си реката на смъртта. Гилгамеш застанал на брега и помолил лодкаря да го отведе до острова на блажените, където живеел заедно с жена си безсмъртният Утнапищим. Утнапищим бил единственият човек, който преживял всемирния потоп и понеже живота му бил праведен, боговете направили него и жена му безсмъртни. Гилгамеш поискал да узнае как е станало това и старият мъдрец му разказал историята на потопа. Разказал му как след това боговете се събрали и му подарили безсмъртие, заради добрините, които извършил. Гилгамеш разбрал, че боговете няма да се съберат повторно, за да направят и него безсмъртен. Когато се сбогували и господарят на Урук тръгнал тъжен по обратния път, Утнапищим го съжалил и му разкрил тайната на цветето на вечната младост:
- Върви обратно, без да ядеш и спиш, докато стигнеш една бездна. Спусни се в нея и хвани в тъмата цветето, което ще убоде ръката ти. В него е твоята младост и младостта на всички хора. А след това ще стане това, което наредят боговете!
Дълго вървял Гилгамеш и когато достигнал бездната, се спуснал в непрогледния мрак. Щом усетил остра болка, свил ръка и откъснал цветето на вечната младост. Внимателно стискал той скъпоценното цвете и вървял още дълго, докато съзрял светлина. Слънчевите лъчи се отразявали в бистрите води на планински поток. Гилгамеш оставил внимателно цветето и се потопил във водата, за да се освежи и измие окървавената си ръка. В това време една змия погълнала цветето на младостта, веднага се подмладила и сменила старата си кожа. Опечален и изморен от преживяните премеждия, героят се върнал в родния Урук, но като видял издигнатите по негова заповед стени около града, разбрал, че безсмъртието на човека е в неговите дела. От този миг, буйният и груб Гилгамеш се преобразил и станал мъдър и справедлив цар...

Етикети: |
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: