10:48 ч. | Author: ina

На 19 октомври Православната църква отбелязва празника на Свети Иван Рилски Чудотворец и покровител на българския народ. Иван Рилски е един от най-известните български духовници, лечители, основател на Рилския манастир, патрон на българските лекари.
Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и починал на 18 август 946 г. Живее по времето на цар Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).

Когато Иван Рилски станал на 13 години се цанил говедарче у един скринчанин. Един ден докато пасял говедата, една от кравите минала отвъд Струма във Вуковско и там се отелила. Детето казало на господаря си, че кравата се отелила отсреща, но не можало да премине и докара кравата и телето поради голямата вода. Господарят бил много суров човек и го сгълчал и го накарал да докара кравата с теленцето. Когато детето тръгнало, той се скрил да види как Свети Иван ще прегази водата. Струма била дотекла като море и той се страхувал да я прегази, но повече се боял от злия си господар и затова се помолил на Бога, метнал връхната си дреха (долама) на вълните, седнал отгоре и така преминал. Взел със себе си теленцето, качил се на доламата си по същия начин и се върнал в Скрино, а след него преплавала и кравата. Господарят, който бил видял чудото, се уплашил, повикал пастирчето, съобщил му, че вече не му е потребно и да си дири другаде работа. Свети Иван вместо полагащата му се заплата, поискал шареното теленце и то му било дадено.
След това пастирчето се загубило от селото и никой не знаел къде е отишло. То се било оттеглило в гората на Руен в една пещера. Телето, което пораснало и станало вол, било вързано за бора до същата пещера.
Свети Иван бил открит от някои ловци, чиито кучета надушили вола и постоянно лаели. Ловците били много гладни, та му потърсили хляб. Той им сложил няколко малки късчета хляб, наситил ги и дори останало. Един от ловците си взел скрито една троха от този чуден хляб, но когато рекли да си вървят, всички останали на местата си и не могли да се мръднат. Така останали докогато светецът не ги поканил да оставят, каквото са взели. След като върнали взетото могли да станат и да си отидат.
Бързо се пуснала мълвата за чудото из цялото село. Някои селяни помислили, че чудото е дяволска работа, че човекът в гората е някой магьосник, който им обира плодородието, та се надигнали да го изпъдят от пещерата, а вола му да убият.
Когато Свети Иван забелязал своите гонители, се досетил защо идат, уловил вола си, побягнал с него надолу низ Струма. Когато стигнал на едно равно място, което много харесало, рекъл на своя другар:

-Шарко, тук е добро за нас, но понеже ни гонят, не бива да се спираме!

Според легендата на това място сега е разположено село Доброво. По-надолу на едно място, дето щели да ги застигнат гонителите от Скрино, побутнал вола да бягат по-бързо, като му рекъл:

-Мърдай, воле, домърдахме го, ще ни уловят...

Това място сега се нарича Мърдище. Скоро при един голям бряст били застигнати. Свети Иван се качил на бряста, пък оттам викал на вола да не го уловят:

- Околе, воле, заобиколиха ни!

Поради това мястото се нарича Околище.

На това място волът бил уловен, заклан, месото му поделено и събрано в торбите на селяните. На една скала и сега посочват петна от кръвта на вола. След това рекли да уловят и свети Ивана, но тъй като не можали да се покачат, заели се да секат бряста. За да се спаси, свети Иван хвръкнал, прелетял към Рила и стъпил на високата канара над с. Рила, която оттогава е наричана Орлица. Там му се явил божи ангел и му рекъл:

- Гледай сега къде ще падне звезда от небето, там да отидеш!

По дадения знак Свети Иван се преместил от Орлица към пещерата в Рила планина над манастира, където сега е провиралката. Там свети Иван, додето е живял, бил мъчен много от дяволите и много изтеглил.

Малкият Свети Иван, като станал на 13 години, ценил се говедарче у един скринчанин. Като пасял веднъж говедата, една крава минала отвъд Струма във Вуковско и там се отелила. Детето обадило на господаря си, че кравата се отелила отсреща, но не можало да премине и докара кравата и телето поради голямата вода. Господарят бил суров човек: той сгълчал детето и го проводил да докара кравата с теленцето, па сам се скрил да гледа как детето ще прегази водата. Струма била дотекла като море, та Свети Иван не посмял да я прегази; но като се боял от злия си господар, помолил се на Бога, метнал връхната си дреха (долама) на вълните, седнал отгоре и така преминал. Свети Иван взел със себе си теленцето, качил се на доламата си по същия начин и се върнал в Скрино, а след него преплавала и кравата. Господарят, който бил видял чудото и се уплашил, повикал пастирчето, съобщил му, че вече не му е потребно, та да си дири другаде работа. Свети Иван вместо припадащата му се заплата поискал шареното теленце и то му било дадено.
След това пастирчето се загубило от селото и никой не знаел къде е отишло. А то се било оттеглило в гората на Руен в една пещера. Телето, което пораснало и станало вече вол, било вързано за бора до същата пещера.
Свети Иван бил открит от някои ловци, чиито кучета надушили вола и постоянно лаели. Ловците били много гладни, та поискали от Свети Иван хляб. Той им сложил няколко малки късчета хляб, наситил ги и дори останало. Един от ловците си взел скрито една троха от този чуден хляб, но когато рекли да си вървят, всички останали на местата си и не могли да се мръднат. Докато светецът не ги поканил да оставят, каквото са взели, дотогава не могли да станат и да си отидат.
Скоро мълвата за чудото се пръснала из цялото село. Някои селяни помислили, че чудото е дяволска работа, че човекът в гората е някой магьосник, който им обира плодородието, та се надигнали да го изпъдят от пещерата, а вола му да убият.
Когато по едно време Свети Иван забелязал своите гонители, той се досетил защо идат, уловил вола си, побягнал с него надолу низ Струма. Когато стигнал на едно равно място, което много харесало, рекъл на своя другар: „Шарко, тук е добро за нас, но понеже ни гонят, не бива да се спираме!" На това място, разказва преданието, сега е разположено село Доброво. По-надолу на едно място, дето щели да ги застигнат гонителите от Скрино, побутнал вола да бягат по-скоро, като му рекъл: „Мърдай, воле, домърдахме го, ще ни уловят..." Това място и сега се вика Мърдище. Най-сетне при един голям бряст били застигнати. Свети Иван се качил на бряста, пък оттам викал на вола да не го уловят: „Околе, воле, заобиколиха ни!" Оттогава това място се нарича Околище.
Волът обаче бил уловен, заклан, месото му поделено и събрано в торбите на селяните. На една скала и сега посочват петна от кръвта на вола. След това рекли да уловят и свети Ивана, но като не можали да се покачат, заели се да секат бряста. За да се спаси, свети Иван хвръкнал, прелетял към Рила и стъпил на високата канара над с. Рила, наричана Орлица. Там го наклеветили орлите на скринци и той не знаел вече къде да се скрие, когато му се явил божи ангел и му рекъл: „Гледай сега къде ще падне звезда от небето, там да отидеш!" По дадения знак Свети Иван прехвръкнал от Орлица при пещерата в Рила планина над манастира, дето сега е провиралката. Там свети Иван, додето е живял, бил мъчен много от дяволите и много изтеглил...
Когато скринци изгубили от очите си своя чудноват съселянин се повърнали назад. На едно място по пътя седнали да си изпекат от месото на вола и да похапнат. Но когато бръкнали в торбите си, що да видят - вместо месо, в торбите им имало змии, гущери, жаби. Тогава те изтърсили торбите и избягали. Мястото било наречено Смръдливица. И сега там има много змии, гущери и жаби.
След дълги години скринци узнали, че пропъденият техен съселянин не е бил магьосник, а светия. Тогава му съградили манастир на мястото над тяхното село, където някога живеел, и му се молили да се върне. Свети Иван не се върнал, защото си намерил по-хубаво място, но поради разкаянието той ги веднъж ги проклел, а два пъти благословил.

Населението от околните на Скрино села нарича скринци „светогонци", когато иска да дразни последните. В Скрино по преданието и днес посочват от кои къщи са били селяните, които пропъдили някога своя сродник Ивана. Тогава Скрино се състояло от пет къщи: и те до днес си стоят все пет и не се умножават поради проклятието на светеца.
Мястото дето е обитавал Свети Иван е на около един километър над Скрино. То е скалиста височина, като голяма могила, обрасла с гъста букова гора и няколко бора — около 50 на брой. Боровете не се размножават пак поради клетвата на свети Ивана. В тази гориста местност, в едно непристъпно място се нахожда и пещерата, в която е живял светецът. На стотина метра източно оттам се посочва един усамотен бор с дънер, притиснат от въжето, с което е бил връзван волът на Свети Иван. Под пещерата, на стотина метра, е равнище, на което имало манастир. Сега има само развалени зидове и купища камъни. На запад от манастира е големият извор, наричан досега „Света вода". Тук на Очевден (денят на отеца Свети Иван Рилски — 19 октомври) идват почитатели на светеца от околното население, колят курбан, а недъгави и болни се мият на светата вода за здраве.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: