9:10 | Author: ina

Преди много години златоградчанин отишъл на пазар в Одрин. Там попаднал на едноок търговец, с който се разговорили. Говорили дълго време, след което турчинът попитал пътника откъде е. Той му отговорил, че е от Златоград. Тогава турският търговец му казал:
- Беше отдавна, аз бях още млад и служих в турската войска. Тогава обикаляхме земите ви и налагахме вярата си на гяурите. Един ден бяхме завързали конете си и пиехме кафе на пазара в Златоград и изневиделица се зададе буря. От близкия връх в планината прилетяха ято черни птици. Те се спуснаха над нас и започнаха да кълват очите ни и всеки конник остана с едно око. Побягнахме ужасени от града. Нямахме време дори да отвържем конете си, разсякохме поводите им със саби и избягахме. Вашият град си имаше закрилник! Тази легенда се предавала от уста на уста. Тя е свързана със закрилника на града Св. Атанас и затова през 1924 г. е построен параклис "Св. Атанас".

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 коментара:

On 22 октомври 2017 г. в 12:46 , Сашо каза...

А тази снимка,какво общо има с манастирът над Златоград?

 
On 2 март 2018 г. в 1:52 , Петър каза...

Тази снимка не е на параклиса "Св. Атанасий Велики" край Златоград

ЛЕГЕНДА ЗА ВРЪХ "СВ. АТАНАС"
Когато синаповите хайдамаци влезли в Златоград, най-напред се отправили към Пазарската джамия да се изкланят. Знаели те, че не е като другите, че е построена на свято място. Всички златоградчани – и християни, и мюсюлмани, изтръпнали от ужас. Знаели на какво са способни тези зверове, знаели за тъмните им подвизи, ненаситната им алчност и садистичната им жестокост. Едни грабнали пушките и се залостили по домовете си, други побегнали по баирите. Християните, застанали пред кандилата, а мохамеданите, обърнати на юг – към Мека, се кланяли и отправяли горещи молитви всеки към своя бог, дано се смили над тях и ги спаси. А в това време разбойниците смирено се струпали пред многобройните чучури на дългата чешма в джамийския двор. Събули се, запретнали крачоли и ръкави да вземат аптез – ритуално да измият ръцете, лицето и краката си, - да се подготвят за молитва. Дано и този път Аллах, както и досега, дари с успех тяхното начинание.
Тогава над връх Свети Атанас се появил огромен черен облак. Изведнъж той се спуснал към разбойницине и навързаните на коневърза коне и мулета. Черният облак не бил облак, а огромен рояк грамадни черни гарвани. Връхлетели те като ястреби върху босите и мокри богомолци, върху конете и мулетата и стръвно ги кълвели. Хайдамаците ревнали ужасени, животните се замятали и заритали. Настанала страшна суматоха. Изплашените до смърт разбойници не смогвали да отвържат поводите. Режели ги с острите си ножове, мятали се на конете и мулетата и панически ги пришпорвали. Настървените гарвани дълго ги гонили и жестоко кълвали. Някои от хората и животните останали с по едно око.
Разбрало се тогава, че този град си има сайбия, че никой не може да го напада и ограбва безнаказано. Разбрало се и чия вяра е по-силна. Оттогава насетне никой не смеел даже и да помисли да нападне града, камо ли да насилва християните.
Много години след това събитие, в едно задимено ксантийско кафене, младият тогава Колю Петронов Джинджев/ Колчето Петронско (1838-1937) чул изповедта на един грохнал и едноок старец. Разказал му старецът как на млади години бил голям юнак, как бастисвали селата и как в Златоград загубил окото си. Чудото за което златоградчани знаели от разказите на бабите и дядовците, било потвърдено по безспорен начин от един злополучен разбойник. Много пъти по-късно, до края на своя 99-годишен живот, Колчето Петронско разказвал и преразказвал чутото и видяното на тази незабравима среща в Ксанти.
Отдавна, от 1923 г., на този знаменит връх, сред кичести дървета, се извисява параклис с камбанария "Св. Атанасий Вилики", построен от признателните златоградчани в знак на благодарност към покровителя на града Св. Атанас за щастливото избавление. А на 4 октомври 1998 г. в съседното на града с. Старцево беше тържествено осветен новоизграденият православен храм “Св. Атанас Велики”.
Величко Пачилов