8:56 ч. | Author: ina

Преди много години в една ранна утрин, когато над бреговете на Нил още се стелела плътна мъгла, в покоите на Изида се вмъкнал ненадейно един от слугите, с лице обляно в сълзи. Като видял Изида, той извикал:
- "Събуди се велика богиньо! Голяма мъка ни сполетя. Твоят съпруг, любимият ни цар Озирис, го няма!"
Предчувствайки най-лошото, богинята веднага попитала какво се е случило.
- "Не питай, а бягай! Тук идва злият Сет, обграден от злодеи. Той уби Озирис, иска да завладее трона и да стане цар. Няма да пощади и теб. Спасявай се!"
В този момент вратите се разтворили с трясък и в залата нахлули заговорниците, начело със Сет. Като видели гордо изправената богиня, те се стъписали.
- "Но как? Ти си още тук?" - възкликнал изуменият Сет. - "Нима не знаеш какво се случи тази нощ? Веднага напусни двореца! Сега той е мой."
Но Изида изпълнена с омраза отвърнала:
- "Ще дойде ден, когато ще заплатиш скъпо за злодеянието си. Кажи къде е Озирис! Какво си сторил на скъпия ми съпруг?"
Като чул тези думи, Сет се изсмял:
- "Никога няма да узнаеш. Не желая да го намериш и да го погребеш с почести. Така хората ще го забравят."
Изида изпълнена с огромна ненавист преминала покрай заговорниците, които отстъпили, давайки й път и гордо напуснала двореца. Като се отдалечила от дома си, тя дала воля на чувствата си и се разплакала. В знак на своята скръб отрязала своите косите, облякла траурни дрехи и тръгнала да търси тялото на мъжа си. Много път извървяла, много села и градове обиколила, но не успяла да научи нищо. Накрая, когато вече губила надежда, че ще открие своя съпруг, пред стените на един храм, играещи деца й казали, че преди време видели по реката да плува сандък, а от него някой зовял за помощ. Чрез вълшебство Изида разбрала къде се намира сандъкът. Той бил завлечен на финикийското крайбрежие, в околностите на град Гебал, попадайки в могъщия ствол на гигантско дърво.
Още препятствия се изпречвали на пътя на съкрушената съпруга, но тя не се предала. Най-после Изида намерила сандъка с тялото на Озирис и го скрила край водите на Нил. След това отишла при сестра си Нефтис, желаейки заедно с нея да оплачат убития Озирис и да го погребат с почести. Нефтис, била жена на Сет, но след като разбрала за злодейството му, избягала и се скрила на малък остров всред блатата. Там тя живеела със сина си - бог Анубис.
В същата нощ Сет излязъл на лов и докато търсел подходящо място за засада, се спънал в прикрития сандък с тялото на Озирис. Веднага извадил меча си и с един замах прерязал ремъците, с които бил завързан сандъка и отворил капака. Дълго време не вярвал на очите си, като видял трупа на своя брат. След като успял да се овладее, възкликнал злобно:
- "О, любими мой братко! Както виждам, все още не си погребан, Е, добре - аз ще се погрижа за това."
След тези думи той извадил своя меч и целия изпълнен със злоба, насякъл тялото на Озирис на четиринадесет части и ги разхвърлил по цялата земя на Та-Камет.
На другия ден, когато изгряло слънцето, Изида се върнала заедно с Нефтис и Анубис. Когато стигнали мястото веднага познали следите на Сет и се хвърлили на мига към сандъка, но с ужас видели, че е празен. От кървавите следи по тревата, Изида веднага разбрала какво се е случило. Съвсем отчаяна, тя промълвила тихо:
- "Скоро ще родя син и той ще отмъсти за смъртта на баща си!"
Като чул тези думи Анубис възкликнал:
- "Дано този ден настъпи по-скоро!"
След това взели решение да намерят и съберат разпилените части на тялото. Анубис познавал целебните треви и обещал да съединят тялото с балсами, получени от тях. Те се разбрали да поставят надгробна плоча на всяко място, където намерят късче от тялото. Така, колкото повече били плочите, толкова по-трудно щяло да бъде на Сет да открие истинския гроб. Освен това, плочите щели да напомнят на хората, какъв добър бог е управлявал страната преди царуването на злия бог.
Анубис обходил пустинята, Нефтис - планините, Изида направила ладия от папирус и с нея кръстосала всички блата и реки. Когато всички останки от тялото на Озирис били събрани, Анубис ги съединил и намазал тялото с вълшебни масла и балсами, за да го съхрани. Така била създадена първата мумия и най-после Озирис бил погребан с почести, а душата му намерила покой в отвъдния свят. Скоро след това Изида родила своя син Хор. След като възмъжал, той издирил Сет и в завързалата се чутовна битка го победил. След победата, Хор възкресил баща си, но Озирис не пожелал да се върне на земята, а станал цар на отвъдния свят и върховен съдник на умрелите. Хор се възкачил на престола и продължил да управлява мъдро страната, както я управлявал преди това баща му.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: