23:17 | Author: ina

Когато турските поробители достигнали до селищата в полите на Пирин планина, хората почнали да бягат и се скривали в нейните зелени пазви. Всеки подсланял глава, където намери заветно място.
Сред пиринското население се славела момата Радка. Нямало друга мома наблизо и надалеч, която да й съперничи по-хубост. Дори слънцето се запирало, да се радва на красотата й. Тя била и много работна - нищо не се опирало на сръчните й ръце, та хората говорели често за нея — с възторг за работата й, и с обич за хубостта й. Радка била и много смела, и силна девойка. Не се бояла да ходи сама в гората за дърва, да кара жито на воденицата, да оре нивите и да коси ливадите. За нея е извадена и хубавата народна песен:

"Застоя се слънце насред небо
да си гледа чудо девоячко
кико мома с леву руку коси,
с леву руку три откоса кара -
първи откос - трава детелина,
втори откос - пребели босил'як,
трети откос - божур у градину"

Радка била сираче, без баща, а майка й била болнава, та трябвало да се грижи за по-малките си сестри и братчета, и да върши и мъжката работа. Когато турците пристигнали в Радкиното село, тя грабнала каквото могла и първа побегнала нагоре в планината.
Турският султан Мурад чул за хубостта й поискал да я вземе в харема си. И стари, и млади се изплашили от това султанско желание, та пропуснали Радка напред да мине и да се скрие. Като разбрал султан Мурад, че хубавицата избягала, сам се спуснал след нея. Зърнал я на един връх и напрегнал всички сили да я настигне, Радка успяла да се скрие зад склоновете на най-хубавия връх на Пирин. Изгубил я султан Мурад от погледа си, но стигнал до съседния връх и отново я съгледал. И без да го усети тя, той се спуснал към нея. В яда си веднага отсякъл главата й.
Досега разказват, че из Банско кръвта на Рада се червенее. Този връх, наречен Момин връх, след залез слънце е кърваво червен, а съседният, дето е паднала чалмата на султан Мурад, Муратов връх, е винаги бял.

Етикети: |
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

1 коментара:

On 3 март 2010 г. в 4:34 , Unknown каза...

tres1

Хубав материал, хубава легенда-само дето на обратната страна дивотията, каквато си е била - такава и до днес.Тия наши комплексирани кошии с циганското си съзнание /когато са много - само тогава са силни/ и до днес немогат си променят нито мисленето, нито манталитета.