23:11 ч. | Author: ina

Преди много години, след дълги и неуспешни войни, разбит и изтощен, един български цар с войската си се оттеглил в долината под този връх. С тях бил и един ковач, който подковавал бойните коне. Заради неговата безпределна честност и вярност, той изпълнявал и длъжността касиер на царската хазна.
Това било през пролетта. Реката отдолу шумяла, езерата под върха гледали със сините си очи. Но към средата на лятото животът станал тежък. Трева за конете имало в изобилие, но храната за царските войници била на свършване. Неприятелят, научавайки за това, нападнал царския лагер. Ковачът закътал някъде под върха хазната, за да не попадне във вражески ръце. Прекрасната долина се покрила с трупове. Далеко Якорудските езера прелели от алена кръв. . .
В тая тежка минута при царя дошъл ковачът. Този як и груб човек паднал в краката му и със сълзи на очи го молил да запази живота си. Запази ли го, след години ще събере войска, ще я въоръжи с богатствата, скрити в непристъпния връх, и ще разгроми проклетия враг. Ако загинел царят, нямало кой да поведе народа срещу поробителя.
Сетне ковачът посъветвал царя, докато е време да се оттеглят дълбоко в планината, като разменят конете и дрехите си, та да измамят врага, ако ги залови.
Тежко било на царя да изостави разбитата си войска и с болка послушал верния си съветник.
Дали царят е отмъстил на жестокия неприятел или не е никой не знае, както на никого не е известно и името на царя. Но народът в памет на този, който със съветите и предаността си спасил царския живот, нарекъл върха Ковач.
Връх Ковач /Налбант/ е висок 2634 м , разположен северно от вр.Курджилък в планината Рила.

Остатъка от статията тук

Етикети: |
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 коментара:

On 3 март 2010 г., 4:27 ч. , v80 каза...

ivanna4ev

Имаме нужда от легендите днес,защото имаме много голяма нужда от доброта и гордост от сторена доброта.

 
On 3 март 2010 г., 4:29 ч. , v80 каза...

4i4i
поне имаме с какво да се гордеем