22:56 | Author: ina

Най-известната легенда за построяването на Кадин мост гласи, че били наети трима братя от съседно село за построяването на този мост, но работата никак не им споряла. Това, което изграждали през деня, нощем водите на Струма го отнасяли. Станало ясно, че за да върви всичко добре, на водната стихия трябва да се принесе скъпа жертва. Затова тримата братя решили да вградят в каменния зид онази от техните съпруги, която първа донесе храна на мъжа си. Разбрали се като се приберат, да не казват нищо на жените си. Вечерта братята се прибрали по домовете си. Но само най-младият майстор Манол не споменал нищо за тяхното решение на жена си. На другия ден младата невеста, след като напразно канила етървите си да отидат заедно да занесат храна на мъжете, тръгнала сама. В едната си ръка носела първата си рожба пеленаче, а в другата - яденето. Когато видял отдалече младата си невяста, майстор Манол заплакал мълчаливо. Щом тя се приближила, той я помолил да потърси пръстена му, който уж бил паднал до свода. Младата невеста се навела да го потърси и в този момент другите майстори я повалили и започнали да я зазиждат. Докато я вграждали, тя плачела и се молела да оставят отвън гърдите й и да й направят дупки за очите й, за да може да кърми и да гледа детето си. Майсторите склонили най-накрая и изпълнили молбата й. Тя дълго време кърмила детето си и плакала, докато накрая издъхнала. Казват, че дори и сега, щом придойде реката, гласът й се чувал нощем да проплаква. Млякото от гърдите на злочестата майка се вкаменило, докато текло по камъните.
Затова в миналото много безмлечни майки от Кюстендилско идвали на моста, откъсвали си парчета от гранита, който после варели и след това пиели водата, за да им дойде кърмата.

Етикети: |
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: