22:56 | Author: ina

Според легендата тази птичка пее само веднъж в своя живот, но пее по-сладко от всяко друго земно създание.
Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери.
Тогава тя запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея.
Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва.
За съжаление най-хубавите неща се добиват с цената на най-голямата болка

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

1 коментара:

On 23 ноември 2016 г., 10:23 , Unknown каза...

цитирайте и автора - Колийн Макълоу "Птиците умират сами"