23:59 ч. | Author: ina

Основен символ на Благовец са птиците - щъркелът, лястовицата и кукувицата. За тях има поверие, че всяка е произлязла от човек, преобразен с божествена намеса. Затова хората ги възприемат като знамение.
Според народното поверие, точно на Благовец щъркелите и лястовиците се завръщат по нашите земи. Пристигането им означава, че зимата вече си е отишла.
Според поверието щом хората зърнат първите долетели щъркели и лястовици, трябва да свалят мартениците, които са ги пазили от “злите сили” на прехода между сезоните. Децата, като видят щъркел, подскачат на един крак – имитирайки дългокраката птица – и припяват заклинания за здраве.
Щъркелът е толкова обичан от Бога, че според една поговорка понякога сам Бог свива гнездото му. Затова се радваме като видим как щъркели вият гнезда високо по църковни камбанарии и високи дървета, приемаме го за добър знак. В наше време знаем, че щъркели и лястовици гнездят само на места с чист въздух и съхранена природа.
В народните песни често възпяват лястовиците като пъргави, бързолетни и „бъбриви” със своите тънки гласчета. Всъщност, с тези свои качества лястовиците са се превърнали в поетичен образ за младите момичета – игриви, чернооки, общителни.
Интересна е легендата, която се разказва у нас за тази птичка, символ на пролетта. Някога тя била невеста, но толкова срамежлива, че говяла /т.е. мълчала/ пред свекър и свекърва повече от три години. В миналото било обичайна практика младата невеста да изразява с мълчание своята почит към родителите на съпруга си, но в повечето случаи това продължавало 40 дни. Невестата, за която разказва легендата, платила скъпо за своята стеснителност. Мислейки я за няма, роднините довели друга жена за сина си. Преди новата съпруга да облече булчинските си дрехи, срамежливата невеста проговорила, а след това литнала през комина. Свекърът се опитал да я хване за дрехата, но в ръцете му останали само гайтаните – ето защо опашката на лястовичката е разделена на две. Легендата разказва, че след този случай младите булки престанали да говеят толкова дълго, а лястовичката станала символ на обновлението.
Когато дойде лястовичката, се свалят мартениците. Обичайно лястовиците се връщат в старите си гнезда под стрехите на къщите. Българите грижливо пазят тези гнезда и вярват, че където лястовицата е свила гнездо, магия не може да стане и в тази къща има късмет и изобилие. Лястовичите гнезда се използват дори в народната медицина като лек.
Древни вярвания са добавили, че лястовицата е божествена птица, невеста на Слънцето, символ на светлината, щастието и доброто.
Още по-голямо значение българите отдават на една съвсем невзрачна, наглед малка птица – кукувицата. Тя не отлита далеч на юг, нито се завръща, а винаги е някъде наоколо.
„Кукувичке, лятно пиленце, ти ли кукуваш лете по планини, зиме по полето”
В българския фолклор тя е вестоносецът на пролетта и точно на Благовец кукувицата започва да кука, за да извести, че пролетта е настъпила. Затова в гласа й хората търсят “предсказания” - за новия стопански сезон, за своето здраве и дълголетие. Според народното вярване, ако човек е сит и има пара в джоба, когато чуе кукувичката за първи път, годината ще е добра. Момите пък търсят в кукувичето обаждане предвестие за скорошна женитба. За селските младежи кукувичият глас е предупреждение, че сезонът на седенките и задявките с момите приключва.
В една песен Божа майка укорява кукувицата, че със своите провиквания ще разбуди спящия й син. Но кукувицата й отговаря: “Леле мале, Божа мале, аз не кукам да събудя Млада Бога, ами кукам да събудя два овчаря…” Скоро след Благовец овчарите ще изведат стадата от зимните кошари и ще тръгнат с тях към летните пасища.
/ estet.log.bg

Прочетете Цялата Статия...
0:21 ч. | Author: ina

Има една древна легенда, според която пролет и есен елфите, закрилници на цветята, орисали едно, едничко цвете, глухарчето, да цъфти през двата сезона, а през цялото лято да радва очите с яркожълтите си цветове. Когато цъфти глухарчето, древните българи казвали, че се ражда "Ясно Сланце". Целебните му свойства се пазели в тайна от жреците. С него лекували камъни в жлъчката и бъбреците, възпалние, възпаление на жлъчния мехур , анемия, атеросклероза, затлъстявяне. Най-често се използвали от момичета, които искали да се омъжат. Те хапвали повече от билковия сок от глухарче, за да се вталят и да ги харесат. Преданието казва, че на ден ако се изядат по 10 стъбла от глухарче, се лекува захарна болест, а салата от листата цери кръвта и засилва обмяната.

Прочетете Цялата Статия...
7:27 ч. | Author: ina

Международният "Ден на жената" се празнува всяка година на 8 март.
Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
Първият "Ден на жената" е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия, а календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Следват и други протести на нежния пол. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема следното: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност. На следващата година, Международния ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира, за да бъде подновен със зараждащия се феминизъм през 1960-те. През 1965 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учереждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“.
Денят е официален празник в Армения, Русия, Азърбайджан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Македония, Молдова, Монголия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях - майки, съпруги, приятелки, колежки. В някой страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.

Прочетете Цялата Статия...
23:58 ч. | Author: ina

Днес е 3-ти март! На този ден над изстрадалата ни земя, напоявана столетия с крьвта на хиляди борци, изгаря сльнчевата ласка на свободата. На този ден човечеството поздравява непокорна Бьлгария, отърсила се от оковите на жестокото робство.
Всяка година 3-ти март идва с пьрвия польх на ласкавата пролет, с тихия пролетен вятьр, с чистата белота на малкото кокиче, сьс сльнчевата радост в детските очи, с нежния трепет на лястовичите криле.
Всяка година 3-ти март идва с името на един бьлгарин, който скьса черното бесило и трьгна силен над ранената синева на бьлгарското небе през вековете кьм нас и кьм нашето време. Идва с песента на един юначен мьж, който ще приеме куршума на Вола, но ще остане да звучи неговият глас като камбана, разлюляла черните пластове на робството.
Идва с тропота на хвьрковатата чета на Бенковски. Идва със славната саможертва на Батак, благодарение на която светът узнава за България и нейната воля за освобождение.
Всяка година 3-ти март идва с дьлбоката ни признателност кьм доблестните северни воини, дошли да умрат заради Бьлгария. Пет века под звьна на Бьлгария носи черна рана. Пет века в хляба черен горчи сьлзата на вдовицата, пролята вместо бучка сол, когато е замесвала нощвите и виждала главата си на кол.
Руско-турската война сложи победносен край на вековната борба на поробения ни народ. В тази борба народьт ни прояви изключителна устойчивост, понесе неизброими страдания и с нейния врьх - Априлското вьстание, чийто погром беше кьрвав и привлече погледа на световната общественост.
За всички поколения на Бьлгария като чудна легенда ще останат да живеят боините подвизи извьршени по време на великия освободителен поход.
Поклон пред всички българи, що са носили в сърцето си боен и свободен дух!
Днес е 3-ти март! А знаете ли какво символизират цветовете на нашето скъпо знаме?
Всеки флаг, всяко знаме, представляват сбор от символи, които са свързани с историята и същността на това, което изразяват. Знамето на страната се е променяло в продължение на над хилядогодишната история на България - от конската опашка по времето на Аспарух до днешния трицветен национален флаг на Република България. Според една по-малко разпространена легенда, нашият трибагреник е обгърнат от романтизъм, който е пряко свързан с бойната слава на армията ни. Цветово, знамето е свързано с древната българска войска. Лявото й крило е имало завързани бели лентички на копията. Това били леко въоръжени конници, които се славили със своята бързина и изненадваща атака. Дясното крило било съставено от тежко въоръжена конница, която имала завързани червени лентички. В средата били разположени елитните български войски, със зелени ленти на копията. Белият цвят в него символизира мира и чистата и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — смелостта и надеждата на народа.
За първи път трибагреникът с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално е използван през 1861-1862 г. от Георги Раковски при съставянето на двете Български легии в Белград. Той е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на българските доброволци - участници в Руско-турската война. По-късно четата на Филип Тотю носи флаг, в който трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Официално знамето - бяло, зелено, червено - е утвърдено от Търновската конституция като национален флаг на България.
За първи път трибагреникът Независимо какво е било знамето, никога през годините българско знаме не е пленявано в битка и българското знаме никога не е било трофей.

Прочетете Цялата Статия...