7:43 | Author: ina

Ламята в българските митове, приказки и песни е женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с кучешка глава и остри зъби и нокти. Устата й е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото й е покрито с жълти люспи. Най-често е описвана с три или девет еднакви глави. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера също като самодивите. По този начин кара хората да жертват някой, за да го изяде.
В българските приказки най-големият враг на ламята са юнаците, които излизат на борба с нея и я побеждават, като отрязват главите й. Такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак.
В българския песенен фолклор мотивът за борбата между триглавата ламя и Св. Георги се ползва с особена популярност. След като светецът посича чудовището от него потичат три реки - от мляко, вино и пшеница, сюжет с широко отражение в църковната иконопис.
Врагове на ламите също са змейовете, млади мъжки същества в човешки образи, с опашка и с крила под мишниците. Долната част на тялото им е покрита с лъскави като злато люспи. Те обитават непристъпни гори и пещери. Названия като Змейова дупка, Змейов кладенец и др. са чести из България. Змейовете се хранят главно с мляко, ядат много бял хляб и пият гъсто вино. Змейовете са приятелски настроени към хората.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: