Според старогръцките легенди дълбоко под земята царува неумолимият, мрачен брат на Зевс и Посейдон, Хадес. Неговото царство е изпълнено с мрак и ужас. Тук никога не проникват радостните лъчи на яркото слънце. Бездънни пропасти водят от повърхността на земята до печалното царство на Хадес. Мрачни реки текат в него. Там тече вледеняващата свещена река Стикс, наречена реката на омразата. Тя разделя земята от подземното царство. В нейните води се кълнат и самите богове. Другите реки, които протичат през царството на Хадес са Лета, Ахерон, Кокит и Пирифлегетон.
Лета е реката на забравата. От нейните води отпивали душите на умрелите, за да забравят предишното си същесвуване.
Ахерон е реката на болката. Демонът или божеството на реката, Харон, пренасял душите на умрелите през тъмните води в лодка, направена от ковчег.
Кокит е реката на плача, ридаенето.
Пирифлегетон е огнената река в царството на Хадес. Вярвало се е, че душите преминавайки през огнените води на Пирифлегетон се очиствали от греховете си и можели да продължат своето щастливо съществуване.
По мрачните полета на Хадесовото царство, покрити с бледните цветове на асфодела, се реят безплътните, леки сенки на умрелите. Те оплакват своя нерадостен живот, живот без светлина и без желания. Тихо се носят техните стонове, едва доловими, подобни на шумоленето на увехнали листа, гонени от есенния вятър.
Никой не може да се върне от това царство на скръбта. Триглавото куче Цербер, на чиято шия се извиват със страшно съскане змии, пази изхода и пуска всеки да влезе, но никой да излезе. Идващите долу го омилостивяват с медена питка.
Суровият старец Харон превозва душите на умрелите, ако имат обол (монета), с който да му платят. В Древна Гърция мъртъвците били погребвани с монета под езика, за да имат с какво да платят на Харон. Според традицията, този, който не можел да си плати, ще се лута по бреговете на реката в продължение на сто години.
В това именно царство, докъдето не стигат нито светлината, нито радостта, нито скърбите на земния живот, управлява Зевсовият брат Хадес. Той седи на златен престол с жена си Персефона. Нему служат неумолимите богини на отмъщението, ериниите. Страшни, те преследват с бичове и змии престъпника, не му дават нито миг покой и го измъчват с угризения на съвестта. Никъде не може да избяга от тях жертвата им, те ще я намерят, където и да се скрие тя.
До престола на Хадес седят съдиите в царството на умрелите — Еак, Минос и Радамант. Тук, до престола, е и богът на смъртта Танатос с меч в ръка, с черно наметало, с грамадни черни криле. Гробна студенина вее от тези криле, когато Танатос прелита до леглото на умиращия, за да отреже с меча си кичур коса от главата му, за да му вземе душата.
До Танатос са зловещите кери. Яростни се носят те на своите криле по бойното поле. Керите ликуват, като виждат как един след друг падат сразените герои, те впиват кървавочервени устни в раните на сразените, стръвно пият горещата им кръв и изтръгват от телата душите им.
Пак тук, до престола на Хадес, е и прекрасният млад бог на съня, Хипнос. Той нечуто се носи на своите криле над земята с главички от мак в ръце и лее от рог сънотворно питие. Нежно допира той вълшебния си жезъл до очите на хората, леко притваря клепките им и смъртните потъват в дълбок сън.
Реят се в мрачното царство на Хадес и боговете на сънищата. Има измежду тях богове, които дават пророчески и радостни съновидения, но има и богове на ужасни, потискащи сънища, които плашат и измъчват хората. Има богове и на лъжливи сънища - те вкарват човека в заблуда и често го водят до гибел.
Царството на неумолимия Хадес е изпълнено с мрак и ужас. Там броди в тъмата ужасният призрак Емпуза, с магарешки крака. Той, след като подмами в нощната тъмнина с хитрост хората и ги отведе на някое усамотено място, изпива всичката им кръв и лакомо изяжда още треперещите им тела.
Там скита и чудовищната Ламя. Тя се промъква нощем в спалните на щастливите майки и отвлича техните деца, за да им изпие кръвта.
Над всички призраци и чудовища властвува великата богиня Хеката. Тя има три тела и три глави. През безлунна нощ, в дълбока тъмнина, тя броди по пътища и край гробища с цялата си ужасна свита от стигийски кучета. Тя изпраща ужаси и тежки сънища на земята и погубва хората. Хората призовават Хеката като помощничка при магьосничество, но пак тя е и единствената помощничка против магьосничеството за ония, които я почитат, и на кръстопът, дето се разиждат три пътя, й пренасят в жертва кучета.