8:29 | Author: ina

На 26 октомври християнската православна църква почита паметта на Св. Великомъченик Димитрий Солунски-Мироточец. Народът ни нарича празника Димитровден, Митровден или Разпус и той има особено значение за целогодишната трудова дейност.

История за живота на Св. Димитър

Той живял през ІІІ век. Баща му градоначалник на Солун, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий, заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Тъй като увещанията били напразни го хвърлили в тъмница. Скоро устроили тържество. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора, Нестор/на 27-и октомври се почита паметта на Св. Нестор/ бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие на 26 октомври 306 година.

Легенди и предания за Св. Димитър

Мощите на св. Димитър били положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който се случвали чудеса. Според преданието от мощите на светеца течало благовонно миро и затова го нарекли Димитрий Мироточиви. Заради чудотворната си сила Св. Димитрий е почитан като покровител на Солун. В иконографията той се изобразява като светец воин на червен кон.
Според народните представи дойде ли Св. Димитър идва и зимата и от бялата му брада се сипят първите снежинки. Заради това стопаните трябва до този празник да са прибрали ралата си под стрехите и да са подредили дървата са огрев. На самия празник се устройват семейно-родови и лични и селищни патронни служби, храмови празници и сборове, на които се колят и раздават курбани, приемат се гости и се играят хора. Именниците се честват с гостуване и с пръскане с вода.
Има и една легенда за Свети Георги и Свети Димитър:
Имало един човек, който все ходел за риба, понеже били бедни и нямало какво да ядат. Един ден уловил една малка рибка. Таман да я сложи в торбата, рибката се замолила да я пусне и човекът я пожалил, пуснал я. Прибрал се без риба. След два-три дена пак отишъл за риба и хванал същата рибка, само дето била пораснала малко. Тя пак се замолила да я пусне и той я пуснал. На третия път пак хванал рибката, тя пак била порасла малко. Тъкмо да я пусне, тя рекла:
— Човече, не ме пускай пак. Занеси ме сега у вас и ме изяжте с жена си. Събери всички костички и ги зарови под яслите на кобилата.
На човека му било жал за рибката, но я послушал. Направил както казала.
На другата година жена му родила две момчета, а кобилата две жребчета. Кръстили едното момче Димитър, а другото нарекли Георги. Расли момчетата и станали големи момци. Веднъж оседлали порасналите жребчета и тръгнали на печалба по широкия свят.
Георги рекъл на Димитър:
Братко близнако, аз ще тръгна наляво, а ти върви надясно. Гледай какво става по света, но ако видиш от някоя стряха да капе кръв, да знаеш, че съм умрял.
И Димитър казал:
— Брате, и ти ако видиш от някоя стряха да капе кръв, да знаеш, че съм умрял.
Разделили се братята и всеки тръгнал според уговореното.
Минало много време и Димитър видял как от една стряха капело кръв. Пришпорил коня си и тръгнал да търси брата си близнак. По едно време видял един кон. Конят на Димитър почнал да цвили силно, защото познал близнака си. Георги го нямало. Едни лами го били изяли.
Димитър накарал ламите да му върнат душата на брата му. Близнаците яхнали конете близнаци и станали светци. Така станали Свети Георги и Свети Димитър.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: