Драконите са най-ярките и най-разпространени митични зверове. Легендарни животни, те омагьосват и ужасяват. Някои са крилати същества, мъдри и благородни. Други притежават огромна мощ и бълват страшен огън в гнева си. Но те винаги са очарователни и възбуждат въображението. Каква е тяхната неугасваща сила личи по способността им да въздействат дори в съвременния свят.

Драконовите коне са известни и като Китайски еднорози - легендарни животни с глава на дракон, люспи на шаран върху тялото на коня и опашката с малки къдрици. Тази двойка е идеална за охрана на входа на дома и офиса Ви от посегателства и кражби. Мъжкият Чи Лин държи в лапите си голямо кълбо, символ на света, Вселената и неограничената власт. Женската е с малкото си, което е символ на защита и лоялност. Присъствието на мъжкият ще привлече мощният космически дъх на дракона, който ще донесе богатство и успех , дълголетие и мъдрост, уважение от страна на децата ви. Великолепната женска има големи защитни способности. Вярва се, че ако погледните в очите й, тя ще Ви донесе щастие и добро състояние. Една легенда гласи, че те първоначално те са били пазители на Небесните порти.

Кракен - легендата за Кракен има древен произход. Тя е разпространена между северните народи, които поради своите оскъдни и примитивни познания наричали крабб /Krabbe/, преведено морски паяк - всяка твар, имаща множество крайници. За първи път се правят опити за разясняване на загадката в книгата „История на природата на Норвегия”(1752-1753) на Понтопидан. Авторът, служител на църквата, бивш епископ на Берген, се посвещава изцяло на изследване на легендарните животни в северните морета. Книгата започва с разкази за сирените и за морския змей, след което преминава към описване на това, което той нарекъл „безспорно най-огромното морско чудовище” : „Наричат го Krake, Kraxe и по-често – Krabbe. Това напълно подхожда на окръгленото, сплеснато същество, имащо множество крайници, или „клони”. Наричат го още „Ankertrold”(злодей), но очевидно никой от древните или от съвременните автори няма ясна представа за това създание. Гърбът му достигал до около 2км в кръг. На пръв поглед приличало на струпване на малки острови, заобиколени от някаква субстанция, плаваща и люлееща се като морски водорасли. То се задържало на повърхността кратко, само за няколко кратки минути, след което чудовището започвало бавно да се потапя. Това предизвиквало такива големи кръговъртежи и плискане на вода, че завличало след себе си всичко наоколо. Чрез пипалата кракен можел да се придвижва и да си набавя храна. Търсенето на храна значително се улеснявало благодарение на способността му да изпуска силна, примамваща рибите миризма.

В средата на 19 век произлиза една легенда - френската корвета „Алектон” се сблъскала с огромен кракен. В битката участвал целият екипаж. Стреляли в животното, хвърляли харпуни и се опитвали да го измъкнат с канджи от водата. Но харпуните и канджите не се задържали в мекото тяло. Докладът на капитана на корветата за това произшествие бил прочетен на заседание на Френската академия на науките, но нямало веществени доказателства, които да убедят учените в съществуването на огромните чудовища. Днес тези огромни морски чудовища са идентифицирани от науката като огромни калмари, Architeuthis(архитеутис).
Грифон е приказно същество с тялото на лъв и глава и криле на орел
Грифоните са "кучетата на Зевс". Те са впрегнати и в колесницата на Немезида - богинята на отмъщението и символизират бързото възмездие, което би сполетяло всеки, извършил престъпление. Хибридното чудовище, обединяващо глава, крила и нокти на орел с тяло на лъв, грифонът бил смятан за царствен и смел, зъл и алчен, непорочен и сатанински.
Комбинацията от царствената сила и благородство на лъва с бързината и зрението на орела направили грифона идеален символ за аристократичните гербове. Най-древните са открити в светилища и гробници в Египет и Персия, което предполага, че това същество първоначално е било вид на дух-пазител. Гръцкият пътешественик и поет Аристей, който твори от около 675 пр.н.е., пръв описва родината и поведението на грифона. Обединявайки истории, разказани му от евразийските номади, той съобщава, че грифоните били свирепи, трупащи златни съкровища същества, обитаващи пустините и планините на Монголия. Техните гнезда били направени от чисто злато и се издигали високо в планините, откъдето съществата имали отличен изглед надолу.
Както лъвът е считан за “цар на зверовете”, а орелът “цар на въздуха”, грифонът се считал за особено мощно и величествено същество. Обикновено грифонът е представян с четири крака, крила и клюн, с подобни на орел нокти на мястото на предните крака на лъва и конски уши, стърчащи над черепа му.
Класическите и хералдическите грифони са мъжки и женски. Така нареченият “мъжки” грифон, наречен “кийтонг” в един английски хералдически ръкопис от XV век, е аномалия, която принадлежи към по-късна фаза от английската хералдика. Според египетската митология, грифонът съществува като противоположното допълнение на сфинкса.
Водни коне - сред ирландците и шотландците се разпространяват легенди за тайнствени животни с конска глава, които живеят в езерата, достигат дължина 10 метра, могат да се придвижват по суша и понякога дори нападат хора.
Според една от легендите, покровителят на Ирландия свети Патрик прогонил от острова всички змейове (хидри). За да се запълни празнината, образувала се в природата от отсъствието им, се появили техни заместници - водни коне.