8:15 | Author: ina

Мургаш е най-високият връх в Западна Стара планина. Неговата височина е 1687 метра надморска височина. Изграден е от палеозойски скали и има куполовидна форма със стръмни склонове. От подножието му извират реките Елешница и Батулийска река.
Легендата за връх Мургаш гласи, че преди много векове живяла много красива мома, толкова красива, че била за чудо и приказ. За нейната хубост и работливост се пеели песни и славата й се носела надлъж и на шир. Идвали момци от близки и далечни села, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не ги харесвала, не ги намирала достойни за нейната хубост и трудолюбие. Минали години, омръзнали годежарите на девойката. Често отказвала да приеме в дома си сватове. Ала те от дума не разбирали, все се надявали, че с настояване и търпение ще склонят девойката, ще разтопят студеното й сърце. Почудила се девойката как да ги надхитри и да се спаси от честите годежари. Изведнъж й хрумнала една хитрина и казала:
- Ще се омъжа за оня момък, който ме натовари на гърба си и ме изнесе на най-високия връх планината!
Повечето се стъписали от това желание и се отказали, но други, по-смели момци се решили да опитат. Ала всички падали от умора още по средата към върха.
Минало време и един ден в селото пристигнал смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Отишъл при девойката, за която се носели приказки, за ненагледната й хубост и се пеели песни за нейната доброта и работливост.
Когато я зърнал, се замаяла главата му, затуптяло юнашкото му сърце. И без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и като хала потеглил нагоре из стръмното - не усещал ни тежест, ни умора. Неговата любов и сила го водили напред към високия и труднопроходим връх. Успял да се изкачи със скъпия товар на върха, но стигнал до целта си, той се строполил мъртъв на тревата. Погребали го на най-красивия връх в Стара планина, където той намерил смъртта си и поднесли своята почит, като кръстили върха на негово име.

Прочетете Цялата Статия...
6:05 | Author: ina

Някога много отдавна чайката владеела светлината на деня. Тя се страхувала да не изгуби своето богатство и затова решила да заключи светлината в златна кутия. Когато искала отваряла кутията и поглеждала в нея. Виждала сини морета, червени риби, бели реки, зелени гори, шарени пеперуди и бели облаци. В мълчанието на времето тя гледала картината на вечността. Чайката пазела светлината, а хората живеели в тъмнина. Те не познавали нито небето, нито земята, нито пък морето. Това натъжило техните сърца. Чудели се как да открият кутията на чайката, за да се порадват на светлината, за която само били слушали.
Един ден гарванът решил да се престори на болен и казал на чайката, че единствения лек за него е да погледне светлината. Чайката се смилила и се съгласила да погледне за миг в кутията. Но тогава гарванът грабнал кутията и я занесъл на хората. Когато погледнали в нея и видели сини морета, червени риби, бели реки, зелени гори, шарени пеперуди и бели облаци. Хората познали света и открили какво е щастие. По нататък те щели да поемат пътя на мъдростта.
Но опечалена от случилото се, чайката заплакала и се спуснала над водата да търси открадната кутия. Постепенно тя опознавала по-отблизо хората, виждала тяхната мъка. Наблюдавала ги отблизо, тя разбирала тяхната неволя. А нейното сърце било голямо и топло колкото слънце, затова тя поискала да им подари нещо, което да им помогне да се справят с трудностите, ходейки по черната земя. Сега вече летеейки в мълчанието на времето, чайката виждала по-истински в очите на хората. След като кутията била отворена, очите им били стоплени и пазели светлината. Зарадвала се чайката и станала приятел на хората и те обикнали нея.

Прочетете Цялата Статия...
10:55 | Author: ina

Минзухар (Crocus) е род многогодишни цветя от семейство Перуникови (Iridaceae). Те се срещат в природата по високопланинските склонове и по поляните от Източното Средиземноморие до Централна Азия. У нас те виреят в цялата страна.
Познати са повече от 180 видове и сортове в разнообразни окраски - жълта, лилава, бяла, синя. Има и видове с пъстра окраска и преминаваща от тон в тон.
Според една древна легенда Крокус /както се нарича цветето на латински/ бил млад и добър овчар. Един ден той срещнал в гората красивата нимфа Смилакс и лудо се влюбил в нея. Изумени от силата на чувствата, които се разгорели между божествената девойка и простосмъртния, боговете решили да ги съберат завинаги. Те превърнали момичето в неувяхващ тис, а Крокус - в прекрасно растение, което цъфти и през пролетта, и през есента, за да се събира със своята любима.
Според друга легенда, преди да се отправи към мъченическа смърт, свещеникът Св. Валентин увил в хартия жълт минзухар. Той тайно го подарил на Августина - сляпата дъщеря на пазача на затвора, в който бил хвърлен заради своята вяра. Още щом разгърнала хартията, девойката прогледнала.

Прочетете Цялата Статия...
8:36 | Author: ina

Някога много отдавна в Родопите, в мерата на село Широка лъка, Смолянско, се намира местността "Фатмина ливада".
За името на местността носи следната легенда:
В тамошните села две невести родили едновременно, едната от които момиче - Фатма го нарекли, а другата момче - Сабрих. При раждането, майката на Фатма умряла и затова другата родилка кърмила и откърмила и малкото момиченце. Не минало много време и Сабрих с майка си се преселили в друго село. Когато децата пораснали, починала и майката на Сабрих.
След няколко години Фатма се оженила за богат мъж, който бил много алчен за имот. И на другия ден след сватбата изгонил Фатма, за да му донесе още зестра, тъй като брат й бил прочут богаташ из тоя край. Той обаче не рачил да даде зестра на сестра си и тя останала да живее при него. След три-четири години се оженила за Сабрих от съседното село и им се родило момче. Тогава някаква гостенка им разказала, че двамата са млечни брат и сестра - което се пазело много строго сред народа, с една дума, двамата се смятали като брат и сестра. Изтръпнали двамата - страшен грях сторили с женитбата си. Като не знаели как да постъпят, Сабрих яхнал коня и отишъл в Райково да пита ходжата, голям ли е грехът им с Фатма, тъй като те не са знаели, че ги е откърмила една и съща майка. И на тръгване поръчал на Фатма:
- Чакай ме два дни и ако сме греховни, няма да се върна, ще отида, където очите ми видят и никога нищо да не чувам за теб и детето ни. Но ако ходжата каже, че не сме греховни, ще се върна на втория ден вечерта.
И заминал. Фатма едвам изтърпяла първия ден. На втория станала рано, изкъпала детето, накърмила го и го приспала, после облякла най-новата си премяна и тръгнала през полето край пътя, по който трябвало да се върне Сабрих. Слънцето вече клоняло към залез, но из пътя не се задавал никакъв пътник. Тогава Фатма разпасала пояса си, метнала го на едно дърво в ливадата и се обесила.
Много скоро оттам минал Сабрих - връщал се щастлив, защото ходжата му казал, че не са сторили грях, тъй като не са кръвни братя. И видял обесената Фатма.
Оттогава нарекли ливадата - Фатмина ливада.

Прочетете Цялата Статия...
10:00 | Author: ina

Едната легенда за произхода името на село Гарван е, че то произлиза от турската дума “карван”, означаващо голям сняг. Според историята по време на турското владичество над България един турски паша е бил принуден да остане цяла седмица в селото, тъй като е имало обилен снеговалеж и силни снегонавявания, което довежда до затрупване на пътищата.
Друга легенда за името на селото е, че в началото на 17 век много птици гарвани са нападнали реколтата и са я унищожили, като населението е останало без прехрана.

Прочетете Цялата Статия...