8:36 ч. | Author: ina

Някога много отдавна в Родопите, в мерата на село Широка лъка, Смолянско, се намира местността "Фатмина ливада".
За името на местността носи следната легенда:
В тамошните села две невести родили едновременно, едната от които момиче - Фатма го нарекли, а другата момче - Сабрих. При раждането, майката на Фатма умряла и затова другата родилка кърмила и откърмила и малкото момиченце. Не минало много време и Сабрих с майка си се преселили в друго село. Когато децата пораснали, починала и майката на Сабрих.
След няколко години Фатма се оженила за богат мъж, който бил много алчен за имот. И на другия ден след сватбата изгонил Фатма, за да му донесе още зестра, тъй като брат й бил прочут богаташ из тоя край. Той обаче не рачил да даде зестра на сестра си и тя останала да живее при него. След три-четири години се оженила за Сабрих от съседното село и им се родило момче. Тогава някаква гостенка им разказала, че двамата са млечни брат и сестра - което се пазело много строго сред народа, с една дума, двамата се смятали като брат и сестра. Изтръпнали двамата - страшен грях сторили с женитбата си. Като не знаели как да постъпят, Сабрих яхнал коня и отишъл в Райково да пита ходжата, голям ли е грехът им с Фатма, тъй като те не са знаели, че ги е откърмила една и съща майка. И на тръгване поръчал на Фатма:
- Чакай ме два дни и ако сме греховни, няма да се върна, ще отида, където очите ми видят и никога нищо да не чувам за теб и детето ни. Но ако ходжата каже, че не сме греховни, ще се върна на втория ден вечерта.
И заминал. Фатма едвам изтърпяла първия ден. На втория станала рано, изкъпала детето, накърмила го и го приспала, после облякла най-новата си премяна и тръгнала през полето край пътя, по който трябвало да се върне Сабрих. Слънцето вече клоняло към залез, но из пътя не се задавал никакъв пътник. Тогава Фатма разпасала пояса си, метнала го на едно дърво в ливадата и се обесила.
Много скоро оттам минал Сабрих - връщал се щастлив, защото ходжата му казал, че не са сторили грях, тъй като не са кръвни братя. И видял обесената Фатма.
Оттогава нарекли ливадата - Фатмина ливада.

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

0 коментара: