Село Крупник се намира в югозападна България, в полите на западната част на Малешевска планина, която е известна също като /Крупнишка планина/. Населението на селото е 2200-2500 жители. Неговото съществуване датира от векове. Старото име на селото е Крупа /произлиза от думата крупно,голямо/. По време на турското робство е било център на турската власт/конак/.
От историческите факти е известно, че по това време в Крупник/Крупа/населението е 50% мохамедани. Когато турците на път за Македония минават през селото, по това време голям търговски център и християнски град в крепостен стил, хората отварят портите на войската и се разделят с добро, както са се срещнали. В балкана турците биват нападнати и ограбени от местен войвода. Останалите живи турци се връщат и завладяват град Крупа. Опустошавайки го, изгарят църкавата, строят джамия, потурчват населението и избиват противниците си. Разцвета на Крупник по това време е неговото географско положение. Той е бил една от спирките на т. нар. път на коприната, който е бил използван от търговците. И до ден днешен много иманяри търсят закопани и изгубени богатства от търговци и хайдути по Крупнишкия балкан. Упадъкът на Крупник започва с идването на власт на БКП, не без голямото участие на крупалиѝ, които отказват да бъде изградено военно поделение на територията на селото. Мотива е бил страх, че младите войници ще задяват жените им. Казармата се изгражда в град Симитли. Другата загуба на Крупник е Крупнишко дефиле, което днес се казва Кресненско дефиле и е част от община Кресна. Крупнишката епархия бива закрита и изместена в град Гоце Делчев, с което крупнишката цръва губи църковния си имидж. В Крупник е написано и Крупнишкото евангелие, което отразява живота, бита, навиците, културата на населението от този край по това време. Евангелието бива подарено на Рилския манастир, където се съхранява и до днес. Интересното за това евангелие е, че е едно от малкото, изписано със сребърни букви на корицата четмо, останало от тези времена. Днес Крупник е известен с това, че е една от наѝ-земетръсните зони в България. Не случайно тук се намира една от трите станции за измерване и отчитане на земетресения в страната.
Селото е известно и с кукерския карнавал, който се провежда на 1 януари. В този край кукерите биват наричани бабугери. Една от легендите разказва, че Иван Рилски преди да отиде в Рила за направи своя манастир, той е бил монах именно тук в Крупник. И до днес в балкана над селото се прави курбан на място, за което се казва, че е било манастир. Легенда разказва че Рилски бива изпъден от турците, с което се слага край на последния православен храм в град Крупа. Ако в тази легенда има нещо вярно, то тогава е нормално, че Крупнишкото евангелие се съхранява точно там в Рилския манастир. От няколко години в селото е изградено и действа средно училище, освен вече съществуващите от много години основно училище, детски ясли, детска градина. Една от комунистическите гордости на селото, освен много красивият градски парк на площ от 33 дка е и спортният стадион "Спартак". Голям по размери като стадион "Васил Левски", с лекоатлетическа писта, който се разпада с всеки изминал ден. 
