8:50 | Author: ina

Възникването на деня на Св. Валентин се крие назад в историята.Началото му се корени в римския празник на плодородието Луперкалия (15 Февруари). На този ден според езическата традиция всички неомъжени девойки съчинявали романтически стихове и ги слагали в една обща урна, от която след това неженените мъже избирали тези записки със затворени очи. Всеки мъж започвал да ухажва девойката, чиито стихове е изтеглил. Двойките се срещали в течение на следващата година. По време на Луперкалия действал голият Купидон, известен още като Ерос и Амур. Въпросният бог си правел майтапи с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.
Кой е бил Св. Валентин и защо неговото име се свързва с този древен ритуал ?
В днешни дни католическата църква признава най-малко трима светци с името Валентин, като всички от тях е бил обявен за мъченик. Според легенда Валентин бил свещеник на
служба през трети век в Рим по времето на Клавдий. В доброто старо време император Клавдий събирал доброволци за армията си, но никой от мъжете не искал да се бие и да умре, оставяйки любимата и семейството си сами и явилите се били малцина. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата идея, че ако забрани брака, доброволците ще станат повече и тогава издава декрет с който се забранява женитбата. Валентин разбирайки неправдата и въпреки опасността от неспазването на декрета на Клавдий , той продължил да омъжва младите и влюбени двойки. Изпълнявайки мисията си, той бил заловен и екзекутиран на 14.02.269 г. за подстрекателство. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. Погребан в Рим (част от мощите му се намират в църквата св. Антония в Мадрид). По-късно канонизиран за светец от католическата църква и избран за покровител на всички влюбени. Стотина години по-късно хората все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените. Как са се появили „Валентинките” ? Смята се, че докато бил в затвора Валентин се влюбил в дъщерята на управника на затвора. Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин знаел, че този недъг е практически нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето. Дал й мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало. Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението. В един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран (минзухар). Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението на девойката се възстановило. Тя видяла неговия блестящ цвят.
Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за ден на свети Валентин. И днес хората показват своята привързаност и любов като изпращат в този ден картички и цветя на своите любими. Въпреки, че съществуват редица легенди за Валентин във всяка от тях се подчертава неговата симпатичност, героичност и разбира се най-важната му черта – романтиката. За това не е чудно, че през средните векове Св. Валентин е един от най-популярните светци в Англия и Франция.
Кой е Купидон и какво прави той?
Купидон е най-известният символ на празника на влюбените. В древна Гърция той е познат под името Ерос, помощник на Афродита, богинята на любовта и красотата, олицетворение на най-силното любовно желание. За древните римляни Купидон е бил сина богинята Венера. Той е познат като пакостливо, крилато дете, което целело с любовни стрели в сърцата на хората. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал силно и дълбоко. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.
Какво е празникът без ярките поздравителни картички, които изпращат влюбените или тези, които мечтаят да се влюбят на своите възлюбени - понякога дори без подпис. Анонимните знаци на внимание са за човека, когото обичат повече от всички, от когото се възхищават, за когото копнеят. Адресирани са простичко: На моя Валентин (или Валентина) и затова всички ги наричат "валентинки".
Първата картичка - валентинка се приписва на Орлеанския херцог Чарлз (1415 г.), който по времето, когато е в единична килия в затвора, решава да се бори със скуката като пише любовни послания на собствената си жена. През ХVІ век писането на "валентинки" се разпространява широко. Започнали да се правят и всякакви дреболийки със сърчица, амурчета и претрупани орнаменти. Но до средата на ХVІІІ век все пак всичко това не е ставало в "световен мащаб". Препятствието идвало от високите цени на пощенските услуги, които не били по джоба дори на средната класа. Още по-неприятното било, че пощенските разходи заплащал получателят, понеже нямало и марки. Необходимостта да се заплаща за лекомислени любовни послания с твърда валута убивала зараждащите се чувства. Цивилизацията обаче преодоляла всички бариери и сега "валентинка" може да се изпрати и по електронната поща.
Мъжът подарява цветя. Не е важно колко е студено навън, колко струва букетът, колко е голям. Най-важното е искреното чувство и вниманието. Цветята да са обагрени в червено. Желателно е, тъй като червеният цвят е всепризнат символ на любов. Класическа емблема на деня на св. Валентин са червените рози, които според античната легенда се появили, когато Афродита, бързайки към своя любим Адонис, стъпила върху бял розов храст и нейната божествена кръв обагрила листенцата им в червено. Розата е божественото цвете на любовта. Първите рози са били отгледани в Азия преди повече от 5000 години, а дивите рози са се появили преди повече от 35 милиона години. Само в деня на Свети Валентин се продават не по-малко от 3 милиона рози. Със сигурност това цвете е издържало изпитанието на времето. Общоизвестно е, че червени рози означават: "Аз те обичам". Букет от червени и бели рози означава “близост завинаги“, розовите роза е символ на пълно щастие и удоволствие, но също така носи и посланието на тайната любов и признава “Сърцето ми ти принадлежи“. Полуотвореният розов цвят говори, че любовта е истинска. А напълно разцъфнал, цветът й казва “Вярвай на това, което говоря и правя“. Жълтата роза, която често се е смятала за послание на омраза, всъщност говори за приятелство. Леко отворена, жълтата роза пита“Обичаш ли ме още“, а значението на съвсем разтворен жълт цвят е “Моля те, върни се“. Oранжевите — Нека сме заедно; Мир и любов;Благодарност. Букет от тъмночервени рози прави комплимент за красотата на вашата любима. Бялата роза символизира вярност и непоквареност, тя казва “довери ми се“. Букет от неразцъфнали бели рози означава "Ти си твърде млада за любов".
Ако искате да се отклоните от традицията или ако "аз Ви обичам " - не е точно това, което искате да кажете, поднесете букет, но не от рози. Червени хризантеми, лалета и карамфили също могат да означават любов. Гарденията е знак за непризната любов, теменужката - за привързаност, нарцисът — за себелюбие, маргаритките говорят за красотата на вашата любима.
Ако Вашият подарък не са цветя, то той трябва да е опакован в червена хартия. Подаръкът трябва да бъде сладък, така че към цветята няма да бъде излишна кутия бонбони или защо не шоколад. Чудесно би било, ако е във формата на сърце.

Прочетете Цялата Статия...
23:11 | Author: ina

Според народните легенди Св. Анна е майка на Богородица и закриля брака, семейството, майчинството, девствеността, бременните жени и вдовиците.
В християнския свят Анна е сред най-разпространените имена. В превод от староеврейски то означава “благодат”.
Легендата разказва, че повече от петдесет години Анна живеела със своя съпруг Йоаким без двамата да имат деца. Но такава била Божията воля. Дори един ден след като Йоаким отишъл в местния храм, служителите му не го пуснали да влезе под предлог, че бездетните са прокълнати.
Натъжен Йоаким отишъл в пустинята и започнал да се моли на Бог да го дари с дете. Междувременно Анна разбрала, че съпругът й не бил допуснат в храма и също се обърнала с молитва към Бога да я благослови с дете. И така молитвата й се сбъднала. От небето слязъл ангел-господен, който й казал:
- “Анна, твоята молитва е чута, ти ще заченеш и ще родиш преблагословена дъщеря, която ще наречеш Мария”.
В същото това време ангелът се явил и на праведния Йоаким. Думите му били почти същите:
- “Йоакиме, твоята жена ще зачене и ще ти роди дъщеря, чието рождение ще донесе радост на целия свят”.
Света Анна заченала в деветия ден на месец декември. Дева Мария се родила на осми септември.
Когато Мария станала на три години, родителите й я въвели тържествено в храма, посветили я на Бога, както били обещали. Няколко години след това Йоаким починал. Останала вдовица, света Анна се преместила в Ерусалим, където живеела заедно със своята дъщеря, непрестанно молейки се в Божия храм. Починала две години по-късно.
Според друга легенда Света Анна е изтъкана от огън.
На този ден жените не трябва да работят, за да не се разболяват децата им. Ако пък в къщата има бременна жена се следи кой ще е първият гост през деня. Вярва се, че бебето ще е от същия пол.
Мъжете не излизат от селището, за да не ги залюбят самодиви. Вечерта пред портите мъжете палят суха говежда тор, за да бягат злите сили от къщата. Жените мажат виметата на кравите, овцете и козите с дървена пепел, чесън и мазнина да не им се отнеме млечността. Птиците се държат затворени в курника, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печката паничка сол и жито, покриват я с бяло месалче и сутринта захранват добитъка за здраве. Ако мъж първо влезе в дома - повече мъжки животни ще се раждат през годината, затуй по комшийски жените първо гостуват на съседите.
Празнуват и всички народни лечители — врачки, баячки и чекръкчии.

Прочетете Цялата Статия...
4:00 | Author: ina

Никулден се отбелязва всяка година на 6 декември. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. На този ден задължително се яде риба. Имен ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нико, Кольо, Николета.
История и легенди за Св. Николай

Още в детството си Св.Николай е бил пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрекъснато се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети, Николай успокоил морето и възкресил убития моряк.
Друго предание раказва, че Свети Николай спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката с шаран.
Популярни са и други добродетелни дела на светеца. Например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно
му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Петра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил и не можел да омъжи трите си дъщери. Св. Николай още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил на сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си - насред стаята блестели жълтици. Скоро омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време Св. Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения и така била задомена и втората щерка. “Милостиви Боже, замолил се благодарният баща, покажи ми тоя благодетел!” Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал след непознатия и когато го настигнал, познал Св. Николай. Коленичил пред него и казал: “Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” По-късно разореният човек станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я, казвал: “На Свети Николай Чудотворец!” Оттогава на 6 декември си хапваме риба и най-вече шаран, символизиращ силата и добротата.
Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. С името на Свети Николай е свързано възникването на с.Черноморец. Допреди няколко десетилетия селото носеше името Свети Никола, прието от основателите му заради донесена от морето икона с лика на Чудотвореца. Легенда разказва и за възникването на манастир край с.Емона. Според нея, веднъж, както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да дири спасение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морето. Там, където спрял, след време местните богомолци издигнали манастир с неговото име - като крепост срещу нашествениците.
Вариант на тази легенда е познат и по северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола. Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.
Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове. Свети Никола е този, който разлюлява и спира морските ветрове, ходи по моретата, спасява кораби в беда. Светецът е покровител на моряците и рибарите.Празникът е в чест на морската стихия. В жертва се принася риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба без люспи предвещава бедност. Люспите се почистват внимателно, така че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, няма да се радва на добро здраве през годината. Костите на рибата пък се събират и изгарят, както кокалите на гергьовското агне, закопават се в земята или се пускат във вода.Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба.На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Освен за покровител на моряците свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.
Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя презІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение.Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.
В народната представа Свети Николай носи първия сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Според легендите от Никулден започва същинската зима. От преданието, което разказва как Св. Николай е спасил пробита лодка, като е запушил дупката с шаран произлиза обичаят на трапезата през днешния ден да присъства риба с люспи, най-вече шаран. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. В съвременния календар декември е последният от годината и първият зимен месец. В славянските езици на декември му казват: снеговей, ледостав, зимник, древните българи пък са го наричали месец на кучето. А това е така може би защото единственото домашно животно, което през студените зимни дни пази къщата отвън без страх от студа и снега е кучето.
Рибникът - шаран в тесто, се счита за традиционното ястие на този празник. Той се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото "голата" риба навява тъжни мисли и беднотия. Той се пече в пещ, заедно с обредните хлябове - по два за всеки дом. Рибникът и хлябовете се освещават в църква или вкъщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.
Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. На този празник се канят роднини, кумове и съседи и се освещава голяма трапеза. Никулденските благословии пожелават на стопанина имането му да се множи като люспите на рибата. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. В деня на Свети Николай на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб. За населението в Странджа никулденската трапеза съвпада с първата кадена вечер, за която се приготвят три варива и обреден хляб.
Култът към Свети Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано и в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
По Никулден свършвал и сезонът на есенния риболов, който се отбелязвал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. Тъкмо на този ден ставало разделянето на пайовите (дяловите) между рибарите от спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега.

Прочетете Цялата Статия...
22:46 | Author: ina

На 4 декември православната църква чества празника Св. Варвара.
Латинското значение е груба, жестока, докато гръцкото значение е негъркиня, чужденка.
Света Варвара обикновено е представяна стояща на кула с три прозореца, държаща в ръката си мълнии и гръмотевици. Понякога тя е изобразявана, държаща бокал и свещената нафора в близост до нея с артилерийски оръдия.


Легенда за Св. Варвара

По времето на царуването на Максимиан в Илиопол, на север от Палестина/в началото на ІV век, по времето на най-страшните гонения срещу християните/, живял един богат човек от знатен род на име Диоскор, който бил езичник. Жена му починала много рано и той положил големи усилия за езическото възпитание на единствената си дъщеря – Варвара. Държал момичето далече от всякакво общество. Когато то порасло, бащата решил да я омъжи, но Варвара го помолила да почака. Тогава Диоскор се упрекнал, че е възпитал дъщеря си в самота и отдалеченост от хората и решил да я остави да общува свободно с връсничките си. За да даде възможност на дъщеря си да преосмисли решението си по отношение на брака Диоскор намислил да замине на дълъг път, като предположил, че след като се завърне, ще му бъде по-лесно да я убеди да приеме неговата повеля. Преди да замине Диоскор заповядал да построят разкошна баня до намиращата се в градината къпалня, а в банята да направят два прозореца, обърнати на юг.
След като тръгнал на път, Варвара, ползвайки се от свободата да излиза от дома си и безпрепятствено да разговаря с когото си поиска, се сдружила с няколко девици християнки и чула от тях името на Исуса Христа, за неговото доброволно страдание и за неговото възкресение. Тогава момичето твърдо решило да стане християнка и приело светото Кръщение. В същото време според заповедта на Диоскор, продължавал строежа на банята. Варвара успяла да склони работниците да направят и трети прозорец на банята (в чест на Светата Троица). Веднъж разхождайки се в къпалнята, която била покрита с дялани мраморни плочи Варвара се обърнала на изток и начертала с пръста си върху мрамора изображението на Светия кръст, което така ясно се отпечатало върху камъка, все едно че го е издълбала с желязо. Освен това в същата баня, върху един от камъните се отпечатала и следата на девическото й стъпало. От това място започнала да извира вода и по-късно тук се извършили много изцеления над тези, които идвали с вяра. И банята с трите прозореца, символически изобразяващи Светата Троица, и мраморният камък до извора с изображението на светия Кръст, и отпечатъка от стъпалото на света Варвара – всичко това било напълно запазено до времето на Симеон Метафраст, който след свети Йоан Дамаскин е описал страданията на тази света мъченица.
Когато Диоскор узнал за вярата на дъщеря си, страшно се разгневил. Затворил я в тъмна стая. Бил я жестоко, но девойката била непреклонна. Тогава ожесточеният баща я отвел при управителя на страната – Максимиан. Управителят дълго увещавал Варвара:
-”Не погубвай младостта си! Пожали себе си! Не ме принуждавай да те подложа на мъчения!”
-"Славя моя Бог и съм готова да стана жертва за неговото име" – отговорила твърдо девойката.
Максимиан се убедил, че съветите са безполезни и наредил да бият момичето с волски жили. Изтощена от изтезанията, Варвара молела горещо Бога да не допусне тя да бъде разколебана във вярата си. През нощта тъмницата била озарена от чудна светлина. Пред нея се явил самият Иисус. Той я гледал с неизразимо благоволение и й казал:
-”Дерзай и не се бой! Аз наблюдавам твоя подвиг. Ще облекча страданията ти. Потърпи докрай и ще получиш вечни блага в Моето царство!”
Чудното видение свършило, но изпълнило сърцето на девойката с неизказана радост. На другия ден по тялото и нямало и следа от нанесените рани. Това разгневило Максимиан и той я подложил на нови мъчения.
Възхитена от подвига на Варвара една девойка – християнка на име Юлиания започнала да моли горещо Бога да я дарува със сили, за да се жертва в името на християнската вяра. Юлиания започнала гръмко да слави истинния Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и я подложили на мъчения заедно с Варвара. Укрепени от вярата си девойките понасяли с търпение всичко и не преставали да се молят:
-“Боже, който изпитваш сърцата на човеците! Ти знаеш, че тебе едничкия обичаме и твоите заповеди изпълняваме, че на тебе се предадохме и на твоята силна десница се надяваме! Не ни оставяй, Господи, но погледни милостиво на нас! Укрепи ни да извършим докрай нашия подвиг понеже духът е бодър, но плътта е немощна!”
Бог изпълнил техните молитви. Максимиан, като видял, че най-тежките мъчения не заставят Варвара и Юлиания да се отрекат от Христа, осъдил и двете на смърт. Сам Диоскор със собствената си ръка изпълнил смъртната присъда над дъщеря си, но още същия ден Диоскор и Максимиан били постигнати от Божият гняв. Те били поразени от мълния, която изгорила телата им и ги превърнала в пепел. Телата на Варвара и Юлиания били взети и погребани от един благочестив човек на име Галентиан. Над гроба им той построил храм. В този храм вярващите намирали изцеление от своите болести и недъзи.
От това, че поразила своите палачи с мълнии, тя се счита за покровител на огъня, гръмотевиците и пожарите, а по-късно патрон на артилеристите.
Според народното вярване на св. Варвара е дадена от Бога особена благодат – да спасява от неочаквана смърт, от мор и от други внезапни бедствия. Това вярване се основава на нейното житие, в което се казва, че тя се молила на Бога да избавя от внезапна болест и неочаквана смърт всеки човек, който молитвено споменава нея и нейните страдания.
Широко разпространено е и друго поверие - Св. Варвара е покровителка на детските болести. Представата за нея е като грозна, куца и рошава стара баба, която се подпира на патерица. Празнува се за здравето на децата и добитъка. В някои краища на страната Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. В отделни региони, от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие.
Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. Три, пет или седем деца отиват на бунището, носейки на гърба си дърва и боб. Там го варят и го оставят "за баба Шарка".
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си - прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Съществува поверие че на този ден както ви "тръгне" така ще бъде и през цялата година.

Как празнуват различните страни на този ден

От 4 (17) декември 1995г. в деня на празника на св. Варвара с указ на президента на Русия този ден е обявен за празник на Руските ракетни войски със стратегическо назначение (РВСН). Още същата година патриарха на Москва и на цяла Русия негово светейшество Алексий, пребивавайки в щаба на РВСН в предградието на Москва – Власиха предава официално икона на св. Варвара. Изображение на св. Варвара вече има в всеки команден пункт на всички ракетни дивизии на Русия. От тогава до сега патриарха лично извършва молебен на 17 декември (по стар стил) в чест на св. Варвара в храма на името на св. Иля Муромец и св. Варвара в щаба на руските РВСН във Власиха.
Гръцките военни честват празника от 1829г., когато св. Варвара е обявена за защитник на гръцките артилеристи . На 4 декември същата година това събитие е отбелязано с обявяване на първият артилерийски дивизион в гръцката армия на името на св. Варвара. От тогава до сега на тази дата всички посетители и гости на гръцките артилерийски части се черпят с коняк и ябълкови резени.
Във Френската армия организирано този ден се почита от 1671г. по време на царуването на Луи XIV със създаването на “Полка на кралските стрелци”, чийто първи командир е самият крал. Този полк първоначално създаден като пехотен, впоследствие е натоварен със задачата в случай на необходимост от защита да си служи с първите кралски артилерийски оръдия. Ето защо той се счита за първото щатно артилерийско формирование във френската армия.
В армията на САЩ този ден обикновено е съпроводен с официална военна вечеря с тържествено връчване на ордени, учредени на името на св. Варвара. Тези ордени се връчват от общността на честта на полевата артилерия на САЩ. Членове на тази организация могат да бъдат военнослужещи и граждански лица, служещи в полевата артилерия на сухопътните войски и полевата артилерия на морската пехота на САЩ. Самите отличия се връчват от Американската асоциация на полевата артилерия. Съществуват две степени на този орден. Най-представителният е Древният орден “св. Варвара”.
С него се награждават малцина, прослужили продължителен период в полевата артилерия. Този орден олицетворява духът, достойнството и жертвоготовността, символизираща самата Варвара. Право да награждава и връчва ордена има лично командващият полевата артилерия на САЩ (като правило двузвезден генерал – генерал-майор). Той може да номинира, да отказва номинация, както и да отнема ордена на вече наградени.

Прочетете Цялата Статия...
8:29 | Author: ina

На 26 октомври християнската православна църква почита паметта на Св. Великомъченик Димитрий Солунски-Мироточец. Народът ни нарича празника Димитровден, Митровден или Разпус и той има особено значение за целогодишната трудова дейност.

История за живота на Св. Димитър

Той живял през ІІІ век. Баща му градоначалник на Солун, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий, заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Тъй като увещанията били напразни го хвърлили в тъмница. Скоро устроили тържество. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора, Нестор/на 27-и октомври се почита паметта на Св. Нестор/ бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие на 26 октомври 306 година.

Легенди и предания за Св. Димитър

Мощите на св. Димитър били положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който се случвали чудеса. Според преданието от мощите на светеца течало благовонно миро и затова го нарекли Димитрий Мироточиви. Заради чудотворната си сила Св. Димитрий е почитан като покровител на Солун. В иконографията той се изобразява като светец воин на червен кон.
Според народните представи дойде ли Св. Димитър идва и зимата и от бялата му брада се сипят първите снежинки. Заради това стопаните трябва до този празник да са прибрали ралата си под стрехите и да са подредили дървата са огрев. На самия празник се устройват семейно-родови и лични и селищни патронни служби, храмови празници и сборове, на които се колят и раздават курбани, приемат се гости и се играят хора. Именниците се честват с гостуване и с пръскане с вода.
Има и една легенда за Свети Георги и Свети Димитър:
Имало един човек, който все ходел за риба, понеже били бедни и нямало какво да ядат. Един ден уловил една малка рибка. Таман да я сложи в торбата, рибката се замолила да я пусне и човекът я пожалил, пуснал я. Прибрал се без риба. След два-три дена пак отишъл за риба и хванал същата рибка, само дето била пораснала малко. Тя пак се замолила да я пусне и той я пуснал. На третия път пак хванал рибката, тя пак била порасла малко. Тъкмо да я пусне, тя рекла:
— Човече, не ме пускай пак. Занеси ме сега у вас и ме изяжте с жена си. Събери всички костички и ги зарови под яслите на кобилата.
На човека му било жал за рибката, но я послушал. Направил както казала.
На другата година жена му родила две момчета, а кобилата две жребчета. Кръстили едното момче Димитър, а другото нарекли Георги. Расли момчетата и станали големи момци. Веднъж оседлали порасналите жребчета и тръгнали на печалба по широкия свят.
Георги рекъл на Димитър:
Братко близнако, аз ще тръгна наляво, а ти върви надясно. Гледай какво става по света, но ако видиш от някоя стряха да капе кръв, да знаеш, че съм умрял.
И Димитър казал:
— Брате, и ти ако видиш от някоя стряха да капе кръв, да знаеш, че съм умрял.
Разделили се братята и всеки тръгнал според уговореното.
Минало много време и Димитър видял как от една стряха капело кръв. Пришпорил коня си и тръгнал да търси брата си близнак. По едно време видял един кон. Конят на Димитър почнал да цвили силно, защото познал близнака си. Георги го нямало. Едни лами го били изяли.
Димитър накарал ламите да му върнат душата на брата му. Близнаците яхнали конете близнаци и станали светци. Така станали Свети Георги и Свети Димитър.

Прочетете Цялата Статия...