Едната легенда разказва, че когато Трифон бил само на 17 години излекувал дъщерята на римския император Гордиан и по този начин спечелил признание и слава.
След няколко години се опитали да го накарат да се откаже от християнската вяра, но той отказал и бил изпратен на съд. Осъдили го на смърт, чрез обезглавяване. Когато го извеждали извън града, той се обърнал на изток, горещо се помолил и благодарил на Бога, че го удостоил "с мъченически венец". Докато се молел, склонил глава и издъхнал и се отървал от мъчителната смърт.
Другата легенда разказва, че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица/неговата сестра според поерието/ с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай навършване на 40дни от раждането. Трифон й се присмял. Тя преглътнала обидата и пътьом като се прибирала минала край жена му и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка.
В деня на светеца се извършва ритуално зарязване на лозите. Ритуалите и обредите, които се извършват на този ден са свързани предимно с мъжете. Участието на жените се свързва само с приготвянето на празничната трапеза. На този ден те замесват квасен обреден хляб. Коли се и се пече кокошка, която се пълни с ориз.
В някои райони на страната, най-вече в Северна България мъжете от дадено населено място стават рано и отиват на лозето, където извършват ритуалното зарязване. Непосрествено след зарязването се поливат лозите с вино за плодородие и берикет.
В някои други места се извършва ритуално ритане на безплодно, т.е. дърво което не е раждало. Това се прави с цел дървото най-накрая даде плод. След извършването на тези ритуали мъжете разгъват трапеза и слагат ястията, които са приготвили техните съпруги. Тогава се избира цар, който на някои места се нарича и Трифон. Избрания цар бива закичен от венец от лозови пръчки, което много на помня на древните изображения на Дионис. Той бива носен или возен от останалите мъже. Избрания цар изпълнява своите задължения в продължение на една година. На следващия празник се избира друг.
