Нарцис бил много хубав младеж, в който всяка жена се влюбвала, щом го погледне. Това се случило и на нимфата Ехо, която се влюбила от пръв поглед в красивия момък. Но той я отблъснал. Тогава тя се помолила на богинята на правосъдието Немезида, да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в своя собствен образ. Тя чула молбата й и оттогава той ходел всеки ден да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Един ден толкова запленен от самия себе си, паднал в езерото и се удавил...
Дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомана, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? - попитали ореадите.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- Няма защо да се учудваме, че плачеш за Нарцис - казали те - Всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти съзерцаваше отблизо красотата му.
- Нима Нарцис е бил красив? - попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? - отговорили изненадани ореадите - Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време и накрая проговорило:
- Плача за Нарцис, не защото е бил красив, а плача за него, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота...
